Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 18

Джеръми се зачуди какво да отговори. О, издателят му направо ще заподскача от радост! Особено като чуе заглавието „Гигантски сомове се въдят в магически води“. Никакъв шанс. Бездруго рискува достатъчно, напускайки Ню Йорк. Наложеше ли се да съкращават персонала на списанието, той щеше да си тръгне пръв. Не че доходът му беше крайно необходим; печелеше предимно от статиите, които публикуваше в други списания и вестници, а и бе инвестирал добре през годините. Имаше повече от достатъчно да преживява известно време, но рубриката в „Сайънтифик Америкън“ определено обслужваше престижа му.

— Всъщност вече съм написал статиите за следващите седем броя. Не съм решил каква ще е следващата, но ще взема предвид гигантския сом.

Кметът кимна доволно.

— Непременно, момчето ми, непременно. И слушай, искам официално да ви приветствам, че се завръщате у дома. На седмото небе съм, че сте избрали да живеете в нашия град. Сега обаче трябва да се заема пак с бингото. Емет съобщава числата, но едва срича. Ще допусне някоя грешка и ще избухне метеж. Бог знае на какво са способни сестрите Гарисън, ако сметнат, че ги мамят.

— Хората вземат присърце бингото — съгласи се Дорис.

— По-верни думи не съм чувал. Извинете ме. Дългът ме зове.

Извърна се пъргаво — забележително пъргаво, предвид внушителната обиколка на талията му — и излезе от стаята. Джеръми заклати глава. Дорис надникна през вратата да се увери, че никой не идва, и се приведе към Лекси. Посочи корема й.

— Как си?

Докато ги слушаше как обсъждат шепнешком бременността на Лекси, Джеръми се замисли каква ирония крие отглеждането на деца.

Повечето хора осъзнаваха колко е отговорно да имаш и да възпитаваш деца. Наблюдаваше братята си и съпругите им и виждаше как децата променят живота им; край на излежаването в почивните дни, на импровизираните вечери в ресторант. Твърдяха обаче, че това не им пречи, защото са готови на всякакви жертви в името на децата си. В Манхатън Джеръми неведнъж беше ставал свидетел на подобна самопожертвователност. Всички родители, които познаваше, записваха децата си в най-добрите училища, осигуряваха им най-добрите учители по пиано и участие в най-добрите спортни лагери. Заветната цел беше някой ден детето да учи в колеж от Бръшляновата лига.

Тази самопожертвователност обаче не беше ли прикрит егоизъм?

Точно в това се състои иронията, помисли си Джеръми. Все пак да имаш дете не е жизнена необходимост. Не, решението за дете се свежда до две основни неща — то е логическата следваща стъпка във връзката, но същевременно е и тайно желание да създадеш миниатюрна версия на себе си. Сякаш сме толкова специални, че не бива да товарим света с бремето на неповторимото ни „аз“. А другото? Жертвите в името на Бръшляновата лига? Джеръми беше сигурен, че единствената причина едно петгодишно дете да е чувало за Лигата са родителите му и значението, което те й придават. Иначе казано, повечето родители искат не само да пресъздадат себе си, но и да създадат по-добра версия на своя „аз“. Кой родител мечтае след трийсет години да обяснява на събеседниците си на коктейлното парти: „О, Джими се справя чудесно! Освободиха го предсрочно от затвора и почти заряза наркотиците“. Не, те искат да казват: „Освен че стана мултимилионер, Емет току-що защити докторантура по микробиология и «Ню Йорк Таймс» публикува статия как научните му открития са решаваща крачка към откриването на лечение на рака“.