Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 16

— Не ви очаквах толкова рано — провлече Дорис с южняшкия си акцент.

Лекси кимна към Джеръми.

— Благодари на Железния крак. Той приема ограничението на скоростта по-скоро за сведение, отколкото като закон.

— Браво, Джеръми! — намигна му Дорис. — А сега ми разкажете за Ню Йорк! Искам да чуя всичко от игла до конец! И да видя пръстена.

Очите на всички се стрелнаха към Лекси. Тя протегна ръка, хората проточиха шии и пристъпиха по-наблизо да виждат по-добре. Джеръми усети нечий дъх върху врата си.

— Бива си го! — каза някой зад него.

— Вдигни ръка, Лекси! — обади се друг.

— Прилича ми на циркон от „Хоум Шопинг“ — констатира женски глас.

Лекси и Дорис сякаш едва сега осъзнаха, че са център на вниманието.

— Шоуто свърши! — заяви Дорис. — Искам да поговоря с внучката си. Освободете ни място!

С разочарован ропот хората се опитаха да се отдръпнат, но нямаше накъде и само запристъпваха от крак на крак.

— Да отидем отзад — предложи Дорис.

Сграбчи Лекси за ръката и я повлече; Джеръми си запроправя път след тях към офиса й зад кухнята.

Щом влязоха, Дорис засипа Лекси с порой от въпроси. Лекси заразказва за Статуята на свободата, за Таймс Скуеър и разбира се, за Емпайър Стейт Билдинг. Колкото по-бързо говореха, толкова по-южняшки звучаха и въпреки старанието си Джеръми изпусна нишката на разговора. Успя да дешифрира, че Лекси е харесала семейството му, но не остана очарован от уточнението, че вечерта приличала на епизод от „Всички обичат Реймънд“, само дето била „шест пъти по-шумна“ и всеки роднина „бил смахнат посвоему“.

— Ясно! Истинска дандания! — каза Дорис. — Покажи ми пак пръстена.

Лекси протегна гордо ръка. Дорис погледна към Джеръми.

— Ти ли го избра?

Джеръми сви рамене.

— С малко помощ.

— Красив е!

В този момент Рейчъл надникна в стаята.

— Здрасти, Лекс. Здрасти, Джеръми. Съжалявам, че ви прекъсвам, но бухтите свършиха, Дорис. Да изпържа ли още?

— Щом трябва… Но ела първо да видиш пръстена на Лекси.

Пръстенът. Жените явно обичат да зяпат пръстени, помисли си Джеръми, както обичат да повтарят думата „годеница“.

Рейчъл дойде при тях. С кестенявата си коса и стройната фигура изглеждаше привлекателна както винаги, но по-изморена. В гимназията Рейчъл била най-добрата приятелка на Лекси; все още бяха близки — в градче с такива размери близостта е неизбежна — но се поотчуждили, когато Лекси заминала в колежа.

— Много е красив — каза Рейчъл. — Честито, Лекси! И на теб, Джеръми! Целият град се вълнува.

— Благодаря, Рейч. Как вървят нещата с Родни? — попита Лекси.

Родни, местният шериф и любител на щангите, вехнел по Лекси още откакто били деца. Не останал никак доволен, че тя се е влюбила в пришълеца от Ню Йорк, но се примирил и започнал да излиза с Рейчъл.

— Вървят…

Приятелката й заби поглед в пода. Лекси я наблюдаваше. Знаеше, че не бива да я пришпорва. Рейчъл отметна кичур коса от челото си.