Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 17

— Искам да остана да си побъбрим, но в ресторанта е менажерия. Нямам представа защо разрешавате на кмета да организира срещите тук. Бухтите и бингото влудяват хората. Ще се видим по-късно!

Рейчъл излезе и Лекси се обърна към Дорис.

— Добре ли е тя?

— О, заради Родни е — махна с ръка Дорис, сякаш съобщава престаряла новина. — Преди няколко дни се посдърпали нещо.

— Не е заради мен, надявам се.

— Не, разбира се — увери я Дорис, но не успя да убеди Джеръми.

Родни излизаше с Рейчъл, вярно, но Джеръми беше сигурен, че още не е прежалил Лекси. Чувствата, дори в зряла възраст, не отшумяват лесно, а и разпрата очевидно съвпадаше с новината за годежа им.

— Ето ви и вас! — прогърмя гласът на кмета и прекъсна размишленията на Джеръми.

Джъркин, окръглен и плешив, явно страдаше от далтонизъм по отношение на дрехите. Тази вечер носеше морави полиестерни панталони, жълта риза и вратовръзка с ориенталски мотиви. Като изпечен политик, говореше, без да си поема дъх. Беше истински тайфун от думи и сега се развихри с пълна сила.

— Криете се зад кулисите, а? Ако не ви познавах добре, щях да си помисля, че кроите тайни планове за бягство, за да лишите този град от церемонията, която заслужава. — Пристъпи напред, сграбчи ръката на Джеръми и я раздруса енергично. — Радвам се да те видя. Радвам се да те видя — повтори многозначително и продължи. — Представям си ви на осветения градски площад… на стълбите на библиотеката, да речем. Като вдигнем повечко шумотевица, нищо чудно да успеем да доведем и губернатора. Приятели сме и ако съвпадне с кампанията му… е, човек никога не знае.

Втренчи се в Джеръми с повдигнати вежди.

Джеръми прочисти гърло.

— Още не сме обсъждали сватбата, но мислехме за нещо по-дискретно.

— Дискретно? Глупости! Една от най-изтъкнатите ни гражданки се омъжва за истинска знаменитост! Да не би да се случва всеки ден?

— Журналист съм… Не съм знаменитост. Мислех, че вече сме го уточнили…

— Недей да скромничиш, Джеръми. Виждам го като на длан… — Той присви очи, сякаш наистина надзърта в бъдещето. — Днес пишеш статии за „Сайънтифик Америкън“, утре ще водиш собствено публицистично предаване и ще се усмихваш на зрителите от цял свят оттук, от Бун Крийк, Северна Каролина!

— Съмнявам се…

— Мисли дръзко, момчето ми. Ако не съществуваха мечтатели, Колумб нямаше да отплава за Новия свят, а Рембранд нямаше да вземе четката. — Потупа Джеръми по гърба, приведе се и целуна Лекси по бузата. — А ти си по-прелестна от всякога, госпожице Лекси. Годежът определено ти отива, скъпа.

— Благодаря, Том — отвърна Лекси.

Дорис подбели очи и отвори уста да го отпрати, но кметът се обърна отново към Джеръми.

— Да обсъдим един делови въпрос, ако не възразяваш? — Продължи, без да дочака отговор: — Като застъпник на обществения интерес съм длъжен да те попитам дали планираш да напишеш нещо специално за Бун Крийк. Понеже ще живееш тук, имам предвид. Идеята е чудесна според мен. И полезна за града. Знаеш ли например, че три от четирите най-големи сома, уловени във водите на Северна Каролина, са извадени в Бун Крийк? Представяш ли си? Три от четири! Водата тук сигурно има някакви магически свойства.