Читать «Дарът на светулките» онлайн - страница 14

Джеръми си спомни как първия път едва откри мястото. Пропусна отклонението за града и се наложи да спре колата, за да разгледа картата. Щом свърна по главната улица обаче, остана запленен.

Сега поклати глава, поправяйки се наум. Мислеше за Лекси, а не за Бун Крийк. Макар и запазил някакво старинно обаяние като повечето малки градчета, Бун Крийк не беше пленителен. Поне на пръв поглед. Спомни си как тогава му се стори, че градът бавно ръждясва. Магазините едва се сместваха по възкъсата централна улица. Боята по фасадите им се лющеше и въздушните вълни от вановете, профучаващи покрай тях, влошаваха още повече положението. След затварянето на фосфорната мина и на текстилния завод някога процъфтяващият град се бореше за оцеляване и Джеръми се запита дали ще успее да оживее.

Не беше ясно, заключи в крайна сметка. Ала Лекси искаше да е тук и това изчерпваше въпроса. А и ако не броим призрачната атмосфера, градът беше по южняшки живописен с обраслите си с мъх и бръшлян дървета. От кея, където се сливаха Бун Крийк и река Памлико, се виждаха платноходките, плъзгащи се по реката, а според туристическите справочници тукашните азалии и дрянове създаваха „палитра от цветове, сравнима само с огнения есенен листопад“ (каквото и да означава това). Лекси, от друга страна, се кълнеше, че неповторимият дух на града се дължи на хората. Като мнозина жители на малки градчета тя възприемаше съгражданите си като сродници. Джеръми смяташе (но не споделяше мнението си с нея), че всяко семейство си има неколцина смахнати лели и чичовци и този град не прави изключение. Хората тук придаваха на думата „особняк“ нова окраска.

Колата мина покрай таверната „Лукилу“, където местните се събираха надвечер, край пицарията и бръснарницата; зад ъгъла се намираше масивната готическа сграда, където се помещаваше областната библиотека — работното място на Лекси. Когато наближиха „Хърбс“ — ресторанта на баба й Дорис, Лекси поизпъна рамене. По ирония на съдбата именно Дорис бе довела Джеръми в града. Тукашната „ясновидка“ определено принадлежеше към групата на гореспоменатите „особняци“.

Ярко осветените прозорци на „Хърбс“ се виждаха отдалеч. Внушителната сграда във викториански стил се издигаше в края на улицата. Навсякъде около нея бяха паркирани автомобили.

— Нали в „Хърбс“ сервират само закуска и обяд? — учуди се Джеръми.

— Да.

Спомнил си празненството, организирано от кмета в чест на предишното му посещение (което очевидно включваше всички жители на областта), Джеръми застина зад волана.

— Не ми казвай, че чакат нас.

Лекси се засмя.

— Не. Колкото и да е странно, светът не се върти около нас. Днес е третият понеделник от месеца.

— Тоест?

— Градският съвет провежда съвещание. След това играят бинго.

Джеръми примигна.

— Бинго?

Тя кимна.

— Така поощряват хората да посещават съвещанията.