Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 68

— Да — потвърди тя. — Искам доказателство. Само за себе си. Искам доказателство, за да знам за какъв човек съм се омъжила.

Маа Рамотсве беше твърде заета и успя да се заеме със случая на Бусанг едва през следващата седмица. В сряда тя се настани с белия си микробус пред сградата на „Даймънд Сортинг“, където работеше Кремлин Бусанг. Алис Бусанг й бе дала негова фотография, която тя сложи на коленете си и от време на време я поглеждаше. Той беше хубавец, широкоплещест и усмихнат. Доколкото можеше да се съди по вида му, сигурно беше женкар и тя се запита защо Алис Бусанг се беше омъжила за него, ако искаше верен съпруг. Разбира се, надявала се е, хранила е наивната надежда, че той няма да е като другите мъже. Но стигаше само да го погледнеш, за да разбереш, че няма да е така.

Тя тръгна с белия си микробус след старата му синя кола и го проследи до „Барът на хубавците“ близо до автобусната спирка. Той влезе в бара с нехайна походка, а тя остана за миг в колата си и сложи още малко червило на устните си, мацна и малко крем на бузите. Реши да влезе след няколко минути и да се залови за работа.

„Барът на хубавците“ не беше пълен, вътре тя видя само още една-две жени, личеше си, че са леки жени. Те я зяпаха, но без да им обръща внимание, тя седна на бара само през две места от Кремлин Бусанг.

Тя си взе бира и започна да се оглежда, сякаш за пръв път попадаше в този бар.

— Е, сестро, май не си идвала тук досега — каза Кремлин Бусанг. — Барът е хубав.

Тя срещна погледа му.

— Ходя на бар само когато имам голям повод — каза тя. — Като например днес.

— Рожден ден ли? — усмихна се Кремлин Бусанг.

— Да — каза тя. — Нека те черпя едно, за да го отпразнуваме.

Поръча му бира, а той се премести на стола до нея. Тя се увери, че е хубавец, точно като на снимката му, а освен това беше и добре облечен. Изпиха си бирите заедно, след което тя му поръча още една. Той започна да й разказва за работата си.

— Сортирам диаманти. Да знаеш, че не е лесна работа. Иска се добро зрение.

— Харесвам диамантите — каза тя. — Много ги харесвам.

— Големи сме късметлии да имаме толкова много диаманти в страната — каза той. — Ей богу! Купища диаманти!

Тя премести леко левия си крак и докосна неговия. Той забеляза това, защото хвърли бърз поглед надолу, но не отмести крака си.

— Женен ли си? — попита го тя тихо.

— Не — отвърна той без капка колебание. — Никога не съм се женил. В днешно време е по-добре да си ерген. Нали знаеш, заради свободата.

Тя кимна.

— И на мен ми харесва да бъда свободна — каза. — Сам решаваш как да си прекараш времето.

— Точно така — каза той. — Съвсем вярно.

Тя пресуши чашата си.

— Трябва да вървя — каза, а после, след кратка пауза, добави: — Може би искаш да дойдеш у дома за по още едно питие. Намира ми се малко бира.

— Да — усмихна се той. — Това е добра идея. Така или иначе нямам друга работа.

Той я последва в колата си и двамата влязоха заедно в къщата й. Маа Рамотсве пусна музика, след това му наля бира и той изпи половината чаша на един дъх. После я прегърна през кръста и й каза, че харесва хубавите, пълните жени. Цялата тази мода жените да бъдат слаби била безсмислица и била много вредна за Африка.