Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 67

— Не виждам какви грешки си направил — каза тя. — За разлика от мен.

Господин Дж. Л. Б. Матекони явно се изненада.

— Не мога да си представя ти да направиш някаква грешка — каза той. — Ти си твърде умна за това. Ти разглеждаш всички възможности и избираш правилната. Така правиш винаги.

Маа Рамотсве изсумтя.

— Омъжих се за Ноте — каза тя просто.

Господин Дж. Л. Б. Матекони доби замислен вид.

— Да — каза той. — Това е била голяма грешка.

Те запазиха мълчание за момент. След това той стана. Беше висок човек и трябваше да внимава да не си удари главата, когато стои прав. Зад него беше календарът, а над него от тавана висеше мухоловка. Той се изкашля и рече:

— Бих искал да се омъжиш за мен. Това няма да е грешка.

Маа Рамотсве прикри изненадата си. Не се стресна, не изпусна чашата с чай, не отвори уста и не произнесе и звук. Вместо това се усмихна и се загледа в своя приятел.

— Ти си добър и мил човек — каза накрая. — Приличаш на баща ми… малко. Но аз не мога да се омъжа отново. Никога. Доволна съм така, както съм. Имам агенцията, имам и своя къща. Животът ми е пълен.

Господин Дж. Л. Б. Матекони седна. Той изглеждаше разочарован, затова маа Рамотсве протегна ръка и го докосна. Той инстинктивно се отдръпна, както опарен човек би се отдръпнал от огъня.

— Много съжалявам — каза тя. — Държа да знаеш, че ако изобщо бих се омъжила за някого — което няма да направя, — щях да избера човек като теб. Всъщност щях да избера теб. Сигурна съм в това.

Господин Дж. Л. Б. Матекони взе чашата й и наля още чай. Сега той мълчеше, не от гняв или раздразнение, а защото да обяви любовта си, му бе коствало цялата енергия и за момента нямаше други думи.

Четиринадесета глава

Хубавецът

Алис Бусанг се притесняваше от необходимостта да се консултира с маа Рамотсве, но след известно време, прекарано в присъствието на успокояващата възпълна фигура, седнала зад бюрото, тя се поотпусна. Рече си, че такова посещение е досущ като разговора с лекар или свещеник — нищо, което човек би могъл да каже, нямаше да е шокиращо.

— Подозирам съпруга си — каза тя. — Мисля, че се среща с други жени.

Маа Рамотсве кимна. Опитът й говореше, че всички мъже се срещаха с жени. Единствените, които не го правеха, бяха свещениците и директорите на училища.

— Виждали ли сте го да го прави? — попита тя.

— Наблюдавам го внимателно, но никога не съм го виждала с други жени — поклати глава Алис Бусанг. — Според мен той е много хитър.

Маа Рамотсве си записа това на един лист.

— Ходи по барове, нали?

— Да.

— Сигурно там се срещат. Тези мъже се срещат с жените, които висят по баровете и чакат чуждите мъже. Този град е пълен с такива жени.

Тя погледна Алис и между тях сякаш премина кратък полъх на разбирателство. Всички жени в Ботсуана бяха жертви на слабостта на мъжете. В днешно време практически нямаше мъже, които ще се оженят, ще улегнат и ще си гледат децата. Изглежда, тези мъже бяха останали в миналото.

— Да го проследя ли искате? — попита маа Рамотсве. — Вероятно искате да разбера дали се среща с други жени?

Алис Бусанг кимна.