Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 108

— Маа?

Тя бързо се обърна. Една жена стоеше на вратата, триейки ръцете си в един парцал.

Маа Рамотсве пристъпи през празното място в оградата.

— Здравейте, маа — каза тя. — Аз съм маа Рамотсве.

— Аха — кимна жената. — Аз съм маа Нотши.

Маа Рамотсве я изучаваше с поглед. Тя беше жена, наближаваща шейсетте, носеше дълга рокля от вида, който носеха жените хереро, но не беше хереро, маа Рамотсве можеше да познае това.

— Дошла съм да видя вашия мъж — каза тя. — Трябва да го помоля за нещо.

Жената излезе от сенките и застана пред маа Рамотсве, разглеждайки безцеремонно лицето й.

— Дошли сте за нещо? Искате да купите нещо от него?

Маа Рамотсве кимна.

— Чух, че той е много добър лечител. Имам неприятности с друга жена. Тя е решила да ми отнеме мъжа и аз искам нещо, което ще й попречи.

— Той може да ви помогне — усмихна се по-старата жена. — Може би има нещо такова. Но сега не е вкъщи. Отиде в Лобатсе до събота. Ще трябва да дойдете след това.

Маа Рамотсве въздъхна.

— Пътуването беше дълго и ожаднях. Имате ли вода, сестро?

— Да, имам. Можете да влезете и да поседите в къщата, докато я изпиете.

Стаята беше малка, в нея имаше една маса, която се клатеше, и два стола. В ъгъла се виждаше традиционен сандък за зърно и един очукан ламаринен куфар. Маа Рамотсве седна на единия стол, докато жената донесе бяла емайлирана чаша с вода, която даде на посетителката си. Водата беше малко застояла, но маа Рамотсве я изпи с благодарност.

След това остави чашата на масата и погледна жената.

— Дошла съм за нещо, както знаете. Но дойдох и да ви предупредя за нещо.

Жената седна на другия стол.

— Да ме предупредите?

— Да — каза маа Рамотсве. — Аз съм машинописка. Знаете ли какво е това?

Жената кимна.

— Работя в полицията — продължи маа Рамотсве. — И ми се случи да напечатам нещо за вашия мъж. Те знаят, че той е убил онова момче, онова от Катсана. Знаят, че той е човекът, който го е взел и го е убил, за да направи мути. Скоро ще арестуват мъжа ви и после ще го обесят. Дойдох да ви предупредя, че ще обесят и вас, защото казват, че сте съучастница. Те казват, че и вие сте участвали в убийството. Аз не мисля, че те трябва да бесят жени. Затова дойдох да ви кажа, че бързо можете да спрете това, ако дойдете с мен в полицията и им кажете какво се е случило. Те ще ви повярват и вие ще се спасите. Иначе ще умрете много скоро. Следващия месец.

Тя млъкна. Другата жена беше изпуснала парцала, който държеше, и я гледаше с широко отворени очи. Маа Рамотсве познаваше миризмата на страха — силната, остра миризма, която хората излъчват през порите на кожата си, когато са уплашени; сега горещият въздух беше натежал от тази миризма.

— Разбрахте ли какво ви казах? — попита тя.

Жената на знахаря затвори очи и каза:

— Не съм убивала онова момче.

— Знам — каза маа Рамотсве. — Жените никога не правят такива неща. Но това няма значение за полицията. Те имат доказателства против вас и правителството иска вие също да бъдете обесена. Първо мъжът ви; после и вие. Знаете, те не харесват магията. Срамуват се. Мислят, че това не е модерно.