Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 106
Алегзандър Маккол Смит
— Имало едно време двама близнаци — започна тя. — Единият влязъл да учи в медицинския университет и станал доктор. Другият не. Онзи с дипломата си намерил работа като доктор, но бил алчен и си помислил, че две лекарски заплати са повече от една. Ето защо започнал да работи на две места, на всяко от тях само през част от времето. Но когато го нямало, мястото му заемал брат му, който, да не забравяме, бил негов близнак. Той използвал медицинските познания, които бил научил от брат си, както и неговите съвети. Това е цялата история. Това е историята на д-р Комоти и неговият брат близнак, който живее в Мафикенг.
Д-р Макетси седеше, без да каже и дума. Докато маа Рамотсве говореше, той беше заровил глава в ръцете си и за миг маа Рамотсве си помисли, че той ще заплаче.
— Значи и при нас, в болницата, са двама — каза той най-сетне. — Ту — дипломираният, ту — братът близнак.
— Да — каза просто маа Рамотсве. — През три дни от седмицата, да речем, при вас е бил квалифицираният близнак, а неквалифицираният е практикувал като участъков лекар в кабинет близо до гарата в Мафикенг. След това са се сменяли и вероятно ученият е поемал случаите, които неукият е захвърлял на произвола.
— Две работни места само с една диплома по медицина — учуди се д-р Макетси. — Това е най-хитрата машинация, на която съм се натъквал от много отдавна.
— Трябва да призная, че и аз бях смаяна — каза маа Рамотсве. — Мислех, че съм виждала всевъзможна човешка непочтеност, но явно още има какво да ни учуди.
Д-р Макетси потри брадичката си.
— Ще трябва да съобщя за това в полицията — каза той. — Сигурно ще има съдебен процес. Трябва да защитаваме обществото от такива хора.
— Освен ако… — започна маа Рамотсве.
Д-р Макетси грабна сламката, която тя му подаваше.
— Сещаш ли се за друга възможност? — попита той. — Когато това излезе наяве, хората ще се изплашат. Ще разубеждават другите да ходят в болница. Знаеш, че програмите ни за обществено здравеопазване разчитат на доверието на хората.
— Точно така — каза маа Рамотсве. — Предлагам да прехвърлим случая някъде другаде. Съгласна съм с теб: обществото трябва да бъде предпазено и д-р Комоти трябва да бъде уволнен и да си понесе всички последствия. Но защо да не прехвърлим това в чужди владения?
— Тоест в Мафикенг?
— Да — каза маа Рамотсве. — В края на краищата и там е извършено престъпление и можем да оставим южноафриканците да се оправят с това. Вестниците в Габороне сигурно дори няма да забележат. Тук хората ще разберат само, че д-р Комоти внезапно е напуснал, за което може да има много причини.
— Добре — каза д-р Макетси. — Бих искал министърът да не надуши всичко това. Не мисля, че ще има някаква полза, ако той се… Как да го кажем — разстрои.
— Разбира се, че няма да има полза — каза маа Рамотсве. — С твое позволение аз мога да телефонирам на моя приятел Били Пилани, който е капитан в полицията там. Ще му хареса да го видят как разобличава фалшив доктор. Били обича хубавите сензационни арести.
— Направи го — каза усмихнат д-р Макетси. Това беше леко решение на един изключително необикновен проблем и той беше много впечатлен от начина, по който маа Рамотсве се справи с него.