Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 105

Сестрата сви рамене.

— Приятелят ми ще ме вземе оттук след малко. Но аз обичам да подготвям всичко за понеделник. Така е по-добре.

— Много по-добре — отвърна маа Рамотсве, разсъждавайки бързо. — Всъщност аз не идвам на преглед при доктора. Работех при него, когато беше в Найроби. Бях сестра при него. Исках само да му се обадя.

Държането на сестрата стана забележимо по-приятелско.

— Да ви сложа малко чай — предложи тя. — Все още е много горещо навън.

Маа Рамотсве седна и изчака сестрата да се върне с чайника.

— Познавате ли другия доктор Комоти? — попита тя. — Братът.

— О, да — каза сестрата. — Често го виждаме. Идва тук да помага, нали разбирате. Два-три пъти седмично.

Съвсем бавно маа Рамотсве остави чашата си на масата. Сърцето й заби учестено — тя разбра, че е стигнала до сърцевината на въпроса и е уловила убягващото й решение. Но трябваше да звучи небрежно.

— О, те правеха така и в Найроби — каза тя, като махна небрежно с ръка, сякаш тези неща нямаха особено значение. — Единият помагаше на другия. И обикновено пациентите не разбираха, че ги лекува друг доктор.

Сестрата се засмя.

— И тук правят така — каза тя. — Не съм сигурна дали това е съвсем честно към пациентите, но никой досега не е разбрал, че са двама. Така че всички са съвсем доволни.

Маа Рамотсве вдигна отново чашата си и я подаде на сестрата пак да я напълни.

— Ами вие? — каза тя. — Вие можете ли да ги различавате?

Сестрата даде пълната чаша на маа Рамотсве.

— Различавам ги по едно нещо — каза тя. — Единият от тях много го бива, а другият за нищо не става. Вторият едва ли разбира нещо от медицината. Ако питате мен, истинско чудо е, че е завършил университета.

„Не, не го е завършил“ — помисли си Маа Рамотсве, но не го каза на глас.

Тази нощ тя остана в Мафикенг, в хотела на гарата, който беше шумен и неудобен, но въпреки това спа добре, както винаги, когато тъкмо беше завършила някое разследване. На следващата сутрин отиде да пазарува на базарите „ОК“ и откри — за свое голямо удоволствие, — цял куп рокли размер 22 на специална цена. Купи си три — с две повече, отколкото действително се нуждаеше, — но ако си собственик на „Дамска детективска агенция №1“, трябва да поддържаш известен стил.

Прибра се в три следобед, обади се на д-р Макетси у дома му и го покани веднага да дойде в офиса й, ако иска да научи резултатите от разследването. Той пристигна след десет минути и се настани в кабинета й, като си играеше нервно с маншетите на ризата си.

— Преди всичко — съобщи маа Рамотсве — не става дума за наркотици.

Д-р Макетси въздъхна с облекчение.

— Слава богу — каза той. — Най-вече за това се тревожех.

— Макар че — поде маа Рамотсве колебливо, — не съм сигурна дали ще ти хареса това, което ще ти кажа.

— Сигурно няма нужната квалификация — предположи д-р Макетси. — Така ли е?

— Единият от тях я има — каза маа Рамотсве.

— Единият от тях ли? — д-р Макетси я гледаше с недоумение.

Маа Рамотсве се облегна с вида на човек, който всеки момент ще разкрие голяма мистерия.