Читать «Дамска детективска агенция №1» онлайн - страница 103

Тя се изправи и излезе от сянката на дървото.

— Горещо е — извика тя. — Може ли да ми дадете чаша вода?

Прозорецът се затвори и след момент се отвори вратата на кухнята. Д-р Комоти застана на стълбите, облечен със съвсем различни дрехи в сравнение с тези, които носеше, когато напусна Габороне. Той държеше чаша вода, която й подаде. Маа Рамотсве я взе и я изпи с чувство на благодарност. Тя наистина беше жадна и водата й беше добре дошла, макар да забеляза, че чашата е мръсна.

— Какво правите в градината ни? — попита отново д-р Комоти, но не грубо. — Да не сте крадла?

Маа Рамотсве изглеждаше обидена.

— Не съм — каза тя.

Д-р Комоти я гледаше хладно.

— В такъв случай, щом не сте дошла да крадете, какво искате? Работа ли търсите? Ако е така, ние вече имаме жена, която идва да готви. Не ни трябва никой друг.

Маа Рамотсве тъкмо щеше да отговори нещо, когато някой се появи зад д-р Комоти и надникна през рамото му. Беше д-р Комоти.

— Какво?

— Какво става? — попита вторият д-р Комоти. — Какво иска тази жена?

— Видях я в градината — каза първият д-р Комоти. — Твърди, че не е крадла.

— И наистина не съм — каза тя засегната. — Разглеждах тази къща.

Двамата мъже добиха озадачен вид.

— Защо? — попита единият. — Защо разглеждахте къщата? В нея няма нищо особено и не се продава.

Маа Рамотсве отметна глава назад и се разсмя.

— О, не съм дошла да я купувам — каза тя. — Просто живеех тук като малка. Тогава в нея живееха бури — господин Ван дер Хеевер и жена му. Майка ми им беше готвачка и ние живеехме в къщата на прислугата в дъното на градината. Баща ми се грижеше за градината…

Тя спря за миг и погледна двамата​ мъже укоризнено.

— Тогава беше в по-добър вид — продължи. — Добре гледана.

— Не се съмнявам, че е било така — каза единият от двамата. — И ние бихме искали да я вземем в ръце някой ден. Но просто сме много заети хора. Нали разбирате, и двамата сме лекари и прекарваме цялото си време в болницата.

— Така ли! — възкликна маа Рамотсве, опитвайки се да звучи почтително. — Значи вие сте лекари в тукашната болница?

— Не — каза първият д-р Комоти. — Аз имам лекарски кабинет близо до железопътната гара. А брат ми…

— Аз работя нататък — каза другият д-р Комоти, сочейки на север. — Тъй или иначе, майко, можете да разглеждате градината, колкото искате. Не бързайте. Ние ще ви направим чай.

— Чай! — възкликна маа Рамотсве. — Много сте любезни. Благодаря ви.

За нея бе облекчение да напусне занемарената градина с предполагаемите й зловещи обитатели. Няколко минути маа Рамотсве се преструваше, че разглежда дърветата и храстите — или поне това, което се виждаше от тях, — а после благодари на домакините си за чая и излезе на пътя. Умът й напрегнато премисляше странната информация, с която се беше сдобила. Значи имаше двама д-р Комоти — което не беше нещо кой знае колко необикновено само по себе си. Но тя чувстваше, че тук се крие разковничето. Разбира се, спокойно може двама близнаци да завършат медицинския факултет. Често те водят огледален живот, а понякога дори стигат дотам, че се женят за сестри. Но тук имаше нещо особено важно и маа Рамотсве беше сигурна, че то направо ще й извади очите, макар все още да не го вижда.