Читать «Да, ще се срещнем край реката» онлайн - страница 3
Рей Бредбъри
Още смях, но този път по-кратък.
— Вижте — каза Ханк Съмърс и всички погледнаха. Говореше на собственото си оплюто от мухи отражение в древното огледало, сякаш се опитваше да пробута логиката си на близнака си. — Живяхме тук трийсет години — вие, аз, всички. Няма да умрем, ако се наложи да се пренесем някъде. Господи, та не сме пуснали кой знае какви корени тук. Време е за дипломиране. Поредното училище-мъчилище ни изхвърля без извинения и благодарности. Аз лично съм готов. А
— И аз — обади се Франк Марино. — В понеделник в шест сутринта товаря бръснарницата в ремаркето и политам след клиентите с деветдесет мили в час!
Смехът прозвуча като последен за деня, така че Чарли се обърна и отново закрачи отнесено по улицата.
Магазините продължаваха да са отворени, светлините бяха включени, вратите зееха, сякаш собствениците не искаха да се прибират — поне докато продължаваше да тече покрай тях тази река от хора, метал, светлина, проблясъци и звуци. Бяха така свикнали с нея, че не можеха да повярват, че предстои сух сезон.
Чарли се мотаеше, спираше тук-там, изпи шоколадов коктейл в млечния бар на ъгъла, купи си ненужни канцеларски принадлежности от магазинчето с тихо шепнещия дървен вентилатор на тавана. Шляеше се като престъпник, крадеше гледки. Спираше на алеите, където в съботните следобеди цигани продаваха вратовръзки или търговци на кухненски прибори разтваряха куфарните си светове с надеждата да уловят някой заблуден купувач. Накрая стигна бензиностанцията. Пит Бриц бе слязъл в канала и човъркаше из вътрешностите на мъртвия и безмълвен форд модел 1947.
В десет, сякаш се бяха наговорили, всички светлини на магазинчетата угаснаха и всички хора тръгнаха към домовете си. Чарли бе сред тях.
Догони Ханк Съмърс, чието лице бе все още розово от бръсненето, от което нямаше нужда. Известно време крачеха мълчаливо покрай къщите. Сякаш цялото население на градчето седеше на верандите, пушеше, плетеше, люлееше се в столове или си вееше с ветрила, за да прогони несъществуваща жега.
Изведнъж Ханк се разсмя на някаква своя мисъл. След няколко крачки реши да я обнародва.
Чарли кимна.
— Първа баптистка църква, когато бях на дванайсет.
— Бог дал, Пътно строителство взело — сухо рече Ханк. — Шантава работа. Никога не съм се замислял, че градът — това са хората. Седях под горещата кърпа и си мислех — какво толкова означава това място за мен? Избръснат, имах отговор. Ръс Нюел, поправящ карбуратор в сервиз „Нощна сова“? Да. Али Мей Симпсън…
Млъкна смутено.
Али Мей Симпсън… Чарли продължи мислено списъка. Али Мей къдри стариците в еркера на своя салон „Мода“… Доктор Найт нарежда шишенца с лекарства във витрината на аптеката… железарията под яркото лятно слънце и Клинт Симпсън, сортиращ милиони искри и отблясъци по месинг, сребро и злато, всички пирони, кукички, копчета, триони, чукове, медна тел и алуминиево фолио, сякаш са пребъркали джобовете на хиляди момчета за хиляди години… и накрая…
