Читать «Да, ще се срещнем край реката» онлайн - страница 2
Рей Бредбъри
— Знам го — призна си най-накрая Чарли Мур.
Фъргюсън се замисли върху късото разстояние.
— Нищо и никакви триста метра. Ей го къде е. Градчето ни е широко сто, което прави горе-долу още два пъти по толкова до новата магистрала. Двеста метра до хората, на които им трябват гайки, болтове и бои за стени. Двеста метра до веселяците, успели да убият в планината елен или поне котка и нуждаещи се от услугите на най-добрия препаратор по крайбрежието. Двеста метра до дамите, нуждаещи се от аспирин… — Погледна към аптеката. — От нова прическа. — Посочи с очи стълба на червени ивици пред витрината надолу по улицата. — От ягодов сироп. — Кимна към сладкарницата. — И какво ли не още.
Довършиха мълчаливо списъка, като гледаха различните магазинчета, магазини, безистени.
— Може пък да не е чак толкова късно.
— Късно ли, Чарли? По дяволите. Бетонът е забъркан, изсипан и втвърден. Утре сутринта ще махнат преградите от двата края на новия път. Губернаторът ще пререже лентата от първата кола. После… добре де, първата седмица хората ще си спомнят Оук Лейн. Втората — не чак толкова. А след месец? Ще бъдем петънце стара боя отдясно, ако карат на север, или отляво, ако карат на юг. Ето го Оук Лейн! Помниш ли го? Град-призрак. Опа! Подминахме го.
Чарли изчака сърцето му да отброи два-три удара.
— Фред… ти какво ще правиш?
— Ще остана още малко. Ще препарирам няколко птици за момчетата. После ще запаля трошката и ще тръгна по новата супермагистрала наникъде. Или накъдето и да е. И така… сбогом, Чарли Мур.
— Лека нощ, Фред. Дано успееш да заспиш.
— Какво? И да изпусна Новата година насред юли?
Чарли продължи нататък и гласът затихна зад него. Стигна до бръснарницата: трима мъже се бяха настанили на столовете и около тях обикаляха усърдни майстори. Минаващите автомобили хвърляха ярки отблясъци по витрината. Хората вътре сякаш бяха потънали под порой огромни светулки.
Чарли влезе. Всички го погледнаха.
— Някой да има някакви идеи?
— Прогресът, Чарли — каза Франк Марино, като продължаваше да реши и реже, — е идея, която не можеш да спреш с друга идея. Предлагам да измъкнем цялото скапано градче от земята, да го пренесем и да го заковем край новия път.
— Миналата година пресметнахме колко ще струва. Четирийсетина магазинчета по три хиляди долара средно, за да бъдат замъкнати на някакви си триста метра на запад.
— И край с великия план — промърмори някой под горещата кърпа, погребан под необоримите факти.
— Един свестен ураган също би свършил работа, при това безплатно.
Всички се засмяха тихо.
— Би трябвало да го отпразнуваме — каза мъжът под горещата кърпа. Надигна се, махна кърпата и се оказа Ханк Съмърс, бакалинът. — Да пийнем по чашка и да се чудим къде ли ще ни е отвяло догодина по това време.
— Не се борихме достатъчно — рече Чарли. — Трябваше да скочим още от самото начало.
— По дяволите. — Франк клъцна един малък кичур от голямо космато ухо. — Времената се менят и няма начин някой да не пострада. Този месец и тази година е наш ред. Следващия път
