Читать «Да размахваш умряло пиле» онлайн - страница 4

— Готова ли си, Поли?

— Готова съм, Юлия.

Стигнаха почти веднага. Стените на залата бяха покрити с плочки за баня, мазилката на тавана беше прясно измазана, а подът — циментов. В стаята се намираха само три обекта — един параклис, един сандък и един ковчег.

— Стига толкова фенер — оплака се Поли — зави ми се свят. С какво ще започнем.

— Със сандъка, разбира се.

Сандъкът миришеше на лак за мебели. Някой съвсем скоро му бе чистил праха. Светло, гладко дърво, съвсем тънък капак с удобна ръкохватка.

— Картата — извикаха едновременно Поли и Юлия.

— Браво на вас, успяхте — чу се наблизо глас от ковчега. — Имате моите поздравления за спортните си успехи. А сега бихте ли ми отворили…

— Дик, какво правиш тук — отново извикаха два гласа едновременно.

— Ми затворих го във ковчега, за да ви убия заедно — каза Еди и се показа иззад параклиса. — Сега го извадете, седнете един до друг, и чакайте, за да приключим с вас колкото се може по-бързо и безболезнено.

Юлия, разбира се не го направи. През последните няколко мига от своя живот във виртуалната реалност, тя продължаваше да разсъждава трезво. Парите им отново отиваха на вятъра. Това значеше и край на тяхната КИС-ВиР банда. Но тази засада, тя можеше да бъде едно единствено нещо — предателство. Наоколо настъпи мрак и Юлия почувства, че това е краят…

Когато се свести, във КИС-ВиР студиото цареше пълна бъркотия. След като свали очилата, тя успя да забележи, че Февеу-то е съборено хоризонтално. Двама души крещяха и държаха трети. Третият човек се опитваше да каже нещо, но твърде безуспешно — устата му беше запушена.

— Не, не, удари го по-силно, ето така. — Дик размаха юмрук и демонстрира върху нещастника. Нещастникът беше Краш.

— Юда — допълни Джаки и разтърси Краш за раменете — колко ти платиха, за да ни предадеш.

Краш беше целият омотан в кабела — удължител на захранващия блок. Странно — погледът му беше замъглен, лицето — твърде бледо. Устните продължаваха да се опитват да мърдат — сякаш беше дрогиран. Близкия край на хавлиената кърпа беше потъмнял от слюнката му. Юлия чак сега проумя — Краш наистина бе дрогиран, сензорите бяха махнати, но диадемата — блокировчик беше заклинена в импровизираното въже. Явно Дик, който имаше най-голям опит в КИС-ВиР войните, се беше съвзел няколко секунди преди останалите и с предварително подготвен жест беше изключил регенератора на Краш.

Формално погледнато, нямаше начин, по който регенератора да бъде изключен — захранващите кабели водеха директно до близкия КИС-ВиР разпределител заедно с информационната линия и всеки опит за изкючване се регистрираше като срив на системата. Ако повредата се окажеше умишлено причинена, отчиташе се служебна загуба и бандата, освен че губеше залога, заплащаше щетите в десетократен размер. Алтернативата беше повече от ужасна — лишаване от граждански права в тяхната хазартна част. На практика, размерът на залога им беше толкова голям, че цената на разбитата интерфейсна платка изглеждаше като пари за бонбон.

— Какво ще го правим — попита Юлия.