Читать «Да размахваш умряло пиле» онлайн - страница 5

— На първо време ще намерим друго, по-добро въже — отвърна Дик — да имаш някаква идея?

— Мисля, че ще измислим нещо, ще можете ли през това време да го държите така?

— Не мога — простена Дик — трябва да стигна до разпределителя преди бригадата по поддръжка. През това време вие двамата с Джаки трябва да оправите бъркотията с кабела.

В този момент, КИС-ВиР студиото бе залято от множество застъпващи се гласове.

— Но, како…

— Ти ще мълчиш, малката, все още си твърде зелена.

— Млък! С колко време разполагаш?

— С най-много половин час. Имаш ли някакъв тежък предмет?

— Бейзболна бухалка ще ти свърши ли работа?

— Става, става. Да ти се намира освен това, между женските принадлежности и някакъв стар и бавен Мортус процесор.

— Не задавай мръсни въпроси, Дик.

— По дяволите, още малко ще я изпусна.

— Юлия, моля те! Залогът е твърде голям. Не, Джаки, не, не. Дръж му диадемата в това положение и няма да може да мърда. Юлия, моля те, побързай.

— Майка ми май имаше някъде, секунда…

— Нямаме никакво време, Юлия… Не, Поли, не ми подавай поялника, в колата си имам програмируем. Пък и този ще ви трябва за платката.

— Ето го Мортуса, но още веднъж повтарям. Не е мой, а на майка ми.

— Спокойно държа го.

— Не му помагай, Поли. Дръпни се някъде или изчезни.

— Всичко е наред.

— Момент, а откъде ще вземем печат.

— По дяволите.

— Юлия, изобщо не ме интересува, на кого е този скапан Мортус. Достатъчно ли е бавен.

— Сигурна съм.

— Хей, а със печата какво ще правим. Момчета и момичета, какво ще правим с печата…

— Ще я уредим някък си. Техниците ще дойдат първо при разпределителя — тъпи бюрократи. Юлия, този модел на Мортуса ми се струва твърде нов — прекалено е бърз. На мене ми трябва яка и груба мъжка сила.

— Дявол да го вземе, Дик, повярвай ми, достатъчно е груб. Знам го от собствен опит, ако искаш да знаеш.

— Добре, това е достатъчно. Аз тръгвам, вие не изпускайте Краш. Можете да го поразпитате, но много внимателно. — Дик грабна бухалката и хукна.

— Хей, Дик, почакай малко. Забрави си Мортуса.

Дик се спря и направи твърде красноречива физиономия.

— Мразя да държа гадни предмети в ръцете си. Просто с Краш се бяхме хванали на бас, че имаш Мортус в къщата си.

— Ах, вие, мръсници такива.

— Можеш да си го изкараш на Краш. Аз трябва да тръгвам. Ти можеш да ме целунеш за раздяла — но много, много нежно. Героят отива на война.

— Ела при мен, скъпи мой герой.

— Уфф, ухх! Зла жена! Джаки, намери ми бързо лейкопласт. Ако ухото ми остави кръв в разпределителната станция, става наистина лошо. Между другото, Юлия, аз само се пошегувах. Мортуса наистина ми трябва, ще ти обясня после защо…

— И гледай да измислиш някакво добро обяснение.

— Окей, тогава довиждане на всички. Юлия, ти ми стискай палци, а Джаки ако иска може да се моли.

Дик изчезна, след малко се чу бръмчене на двигател.

— Бедната станция — възкликна Джаки.

— Не съм толкова сигурна — каза замислено Юлия — защитата и трябва да е твърде добра. Не съм чувал никой да го е правил преди. Как според теб, Дик ще успее да хакне и изгори станцията само за петнадесет минути?