Читать «Да размахваш умряло пиле» онлайн - страница 3

— И край на приятелството, няма да съдействам пред майка ти да те пуска на купони, както досега — продължи Юлия с тих и садистичен глас.

— Това си е живо изнудване — промърмори Поли. Кръвта прииждаше в главата й. Юлия я пусна. Поли се търкулна по наклонения коридор и се изгуби от погледа й. След малко се върна, обидено отръсквайки пясък от едното си крило.

— И запомни — тържествено изрече Юлия — запомни веднъж за винаги, тук шефът съм аз и моята дума се слуша от всички… Нашата КИС-ВиР банда се състои от шест създания, но всяко изречение, абсолютно всяко, абсолютно всяка дума, излязла от устата на някоe от останалите пет, трябва да бъде заповед за теб. Иначе просто няма да се задържиш. Например, когато Дик ти казва: „не кацай върху диадемата“, значи не само не трябва да кацаш върху нея, но даже с крило не трябва да я докосваш. Заради тебе пропиляхме последното си желание, а можехме направо да се телепортираме на изхода, в момента, когато аз намеря картата… Сега, има поне двадесет начина, по които Еди може да ни спипа натясно, добре, че скелетите не са надарени с особено много мозък, като изключим костния.

— Юлия, сигурна ли си, че противникът е определил Еди за стопер. Вчера у нас… не може да не си прочела. Еди е временно вън от играта, Сивите Царе отново са се скарали за лидерското място. Д-ехото досега никога не ме е лъгало.

— Диамантеното ехо, зарежи тази работа. Журналисти! Царете вечно се карат и вечно, съвсем случайно побеждават всички. Като казах „всички“, имах предвид и нас, разбра ли ме добре, Поли. Загубим ли отново — парите ни отиват при тях до последния пенс.

— Извинявай Юлия, но не е ли крайно време да тръгваме… Това място е отвратително…

Юлия внимателно се изправи. След това отново сграбчи Поли и рязко я стисна. Два мощни потока жълта светлина започнаха да струят от очите на папагала.

Решиха да поемат по най-десния коридор. Съвсем скоро, галерията се разклони на още три части…

— Хубаво си е, да знаеш математика — каза си Юлия и отново пое по най-десния коридор. След като направи около три пъти същия избор, се спра за миг и въздъхна.

— Поли, не съм ли била вече тук?

— Разбира се, че си била — изсмя се презрително птицата — нали това е мястото, от където тръгнахме… И изобщо не мога да разбера, защо гласът ти е толкова радостен. Загубихме се и това е истината. Въртим се в кръг.

Юлия изгледа папагала и премигна със очи. Светлината я заслепяваше.

— Нима не разбираш, папагалчето ми. Ние я намерихме, намерихме картата… Това, че се завъртяхме в кръг е повече от прекрасно. Това значи, че стените в дясно образуват нещо като пръстен. Картата е вътре в тайника, остава само да намерим входа…

Папагалът изкряска радостно.

— Като стана въпрос за таен вход, може би било разумно да се запиташ, защо стената зад теб, на която са подпрени дъските е от плексиглас. Интересно какво правят тези дъски тук, в компанията на камъни, скали и кал.

— Ей сега ще видим.

Юлия отмести дъските и замахна с крак… Крехката преграда веднага се счупи и Входът на тайния тунел ги очакваше подканващо, като самовила на лунна светлина.