Читать «Да размахваш умряло пиле» онлайн - страница 2

Джаки се видя в чудо. Ако Юлия беше заета с издаване на високочестотни индивидуални аудио-идентификатори, то би могла да види представление, на което малко смъртни са имали възможността да се наслаждават — танцуващ и отчаяно жестикулиращ скелет. Истерията на Юлия премина така рязко, както беше започнала. Разума най-после й подшушна, че да крещиш заобиколен от врагове в някакъв тъмен лабиринт и то при оскъдната компания на някакъв си скелет не е измежду висшите прояви на здрав разум. Момичето продължи, сякаш нищо не се беше случвало.

— Искам да ми пратиш Поли. Малка е, телепортацията й не изисква особено много енергия, пък и виждаш, че скоро ще ми трябва светлина.

— Мисля, че в момента Поли е заета — продължи да се усмихва Джаки — бори се с една бисквитка, както сигурно се досещаш.

Студени тръпки преминаха по гърба на Юлия. Опита се да зададе въпроса си с напълно спокоен глас, но май не се получи.

— Само не ми казвай, че си е поръчала бисквитката посредством…

— Да, именно — намеси се Джаки — току що Поли последна използва желание и сега Диадемата, която Дик намери, е само една ръждясала гривна и нищо повече.

Юлия просто отказваше да го проумее. Прекалено ужасно беше, за да бъде истина. Толкова много планове, планове, разпростиращи се и до най-малката подробност от тяхното приключение и сега, изведнъж… този глупав папагал да провали всичко.

— Добре де, въпреки това ми я прати. И после се разкарай.

Джаки кимна с глава и после изчезна. За сметка на това, на рамото на Юлия кацна папагалът Поли.

— Поли иска бисквитка. И пак, и пак, и пак!

Юлия бързо протегна ръка и Поли увисна с главата надолу…

— Боли, пусни ме, веднага ме пусни — гласът на папагала от дрезгав стана жален.

Юлия остана мълчалива и неподвижна. Кой каза, че бездействието било безобидно. Поли започна отчаяно да маха с криле, като бяла гъска в деня на Благодарността. Нейната мъчителка сякаш не забелязваше нищо — продължаваше да си почива… Коленете скръстени, погледа — втренчен в тъмницата, русите къдрици — щръкнали, ръка — неподвижно вдигната на пред, а пръстите — небрежно стиснали краката на Поли… Същинска статуя на свободата.

— Престани, моля ти се остави ме на мира. Ако не го направиш, ще се оттегля.

— Няма да се оттеглиш — най-сетне проговори Юлия — Няма да се оттеглиш и много добре го знаеш. Иначе няма да получиш пари за сладолед.

— Не искам сладолед, искам да ме пуснеш веднага. Тук е студено и тъмно, искам си в къщи. — Във факта, че Поли хленчеше съвсем като малко дете, не се криеше нищо феноменално. Както е известно, хленчещи папагали се срещат много по-често от говорещи скелети.