Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 2

Все още едва момче, той не можеше напълно да разбере думите ѝ. Как може толкова красива жена, да изпитва дори временен интерес към върлинест младеж, който почти не можеше да се разхожда, без да си удари главата в нещо?

Юън знаеше, че не притежава красотата или чара на братята си. Това бе факт, за който всички говореха. Тогава защо Айзобел искаше да е насаме с него? Бе опитал да се отдръпне, но не и тя.

– Обещана си на Киърън – бе казал.

Очите ѝ се бяха напълнили с още повече сълзи.

– По вина на Киърън, не моя. Опитах се да му кажа, че не го обичам, ала той не желае и да чуе за това.

Ръката ѝ сякаш бе прогорила неговата на мястото, където разтриваше мускулите му. Тя се бе наклонила към него, приканвайки го.

– Моля те, Юън. Трябва да ми помогнеш. Не искам да се обвържа с мъж, когото не обичам. Мъж, който слуша, но никога не чува и дума от това, което говоря. Имам нужда от теб. Ти си този, който със своята безмълвна сила спечели сърцето ми. Искам мъж, който ще се грижи за мен, който ще ме защитава. Мъж, който няма да ме отегчава с приказки. Заведи ме в Англия и ще съм твоя завинаги.

Млад и наивен, той ѝ бе повярвал, без никога да разбере, че тя бе изрекла същите думи и на Киърън, за да го накара да я отведе от Роби МакДъглас. Роби бе изборът на баща ѝ за съпруг, но Айзобел бе отказала да се омъжи за него. Бе казала на Киърън, че го обича и че ако ѝ помогне с удоволствие ще му стане жена.

И въпреки това единственият човек, когото Айзобел обичаше, бе самата себе си. Сред тишината на градината в онзи пролетен ден, Юън бе изгубил невинността си по повече от един начин.

Три дни по-късно, двамата се промъкнаха откъм външната стена на замъка и се насочиха към Англия, където се предполагаше, че ще се срещнат с лелята на Айзобел, която ще ги приюти. Но истината бе, че двамата яздеха, за да се срещнат с английския любовник на Айзобел. Юън никога нямаше да забрави арогантния мъж, който ги очакваше. Гледката, когато Айзобел и нейният любим се прегръщаха.

Бяха пристигнали в залата на избраника ѝ, а не в тази на леля ѝ. Очите ѝ блестяха със задоволство, когато разкри подлия си план на своя любим; докато му разказваше как е заблудила МакАлистър, за да я доведат безопасно в неговите обятия.

Първоначално бе опитала да накара Киърън да я придружи до Англия, но когато той бе решил да я задържи в Шотландия, за да се ожени за нея, тя бе насочила вниманието си към Юън, знаейки, че няма да може да остане в дома си, ако искаше да я притежава.

– Знаех, че няма да има избор, освен да ме доведе. Как би могъл да остане при семейството си, докато Киърън е там и го мрази?

Разярен от измамата им, Юън бе предизвикал английския рицар и се бе дуелирал с него. Но понеже бе прекалено млад, за да е придобил някакъв опит и прекалено некоординиран, за да се съревновава с ловкостта на по-дребния мъж, бе загубил битката.

Победен душевно и физически, той бе прогонен от залата и изпратен да си върви по пътя.

И до този ден предателството тежеше като воденичен камък на сърцето му.