Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 23

– Какво необикновено място – каза Нора, когато влязоха в малкото село. Отдавна се беше мръкнало и повечето хора се бяха прибрали за нощта. Светлината на огъня можеше да се забележи през процепите на вратите и отворените прозорци, които подминаха. – Не е много голямо – продължи тя, – но все пак е безопасно и ще свърши работа.

Юън не отговори нищо, когато наближиха дома на пивоваря, който бе в края на редица от къщи, образуващи път, водещ през селото. Двамата с пивоваря Ейнъс поддържаха противоречиви отношения. Ейнъс обичаше да вижда мъжа, който можеше да го накара да се напие до припадък и мразеше, когато Юън трябваше да си тръгне.

МакАлистър спря коня си и слезе от него пред къщата на Ейнъс. Почука.

– Затворено е за през нощта – изръмжа възрастният мъж от другата страна. – Затова, който и да си по-добре… – спря насред изречението си, когато отвори вратата, за да види Юън.

Лицето и маниерите на Ейнъс веднага се подобриха.

– Юън! – засмя се той и го потупа по гърба. – Толкова бързо ли свърши ейлът? Влез, милорд. Имам предостатъчно, за да останеш доволен.

МакАлистър тъкмо прекрачваше вътре, когато усети, че Нора не е с него. Обърна се, за да открие, че е още на коня си, гледайки недоверчиво към земята. С тихо, гърлено ръмжене той се извини на Ейнъс и отиде при нея.

– Скокът няма да те убие.

– Няма, но може да си счупя крака. Да си изкълча глезен. Най-малкото мога да си изцапам роклята. Винаги ли си толкова неучтив и оставяш една дама да се оправя сама?

– Не съм свикнал да съм в компанията на дама без братята ми да са наоколо.

Юън стисна зъбите си веднага, щом изрече думите. Не можеше да повярва, че ѝ бе споделил това.

– Какво искате да кажете? – попита Нора.

– Нищо – той ѝ помогна да слезе от коня, като се опита да не обръща внимание на факта колко приятно беше усещането да е в ръцете му. Колко хубаво бе да чувства тялото ѝ да се плъзга по неговото…

Едва се въздържа да не се наведе напред и да вдиша сладкия, женски аромат. Да позволи приятнoто ѝ ухание да го облее и опияни отново. Тъкмо я бе поставил на земята пред него, когато възрастната Сорша, съпругата на Ейнъс, се появи, за да ги поздрави. Част от него я мразеше, задето бе дошла, но разумната му страна бе доволна за разсейването. Дългата ѝ сива коса бе спусната на плитки по страните на лицето ѝ, докато стискаше кариран шал около раменете си. Сивите ѝ очи бяха весели и ярки, както самата жена. Юън я познаваше откакто се помнеше и често я мислеше за негова втора майка. Много обичаше възрастната жена.