Читать «Да опитомиш планинец Кн.4 от Братството на меча» онлайн - страница 24

– Милорд! – старата жена грееше. – Ейнъс не ми каза, че този път ще водите компания, и то дама. Нима най-накрая сте се задомили?

– Не, Сорша. Просто я водя при брат си.

Той остави Нора на грижите на по-възрастната жена и отведе конете зад къщата при чирака на Ейнъс, който помагаше и като коняр.

Докато Нора го наблюдаваше как се отдалечава, тя поклати глава.

– Маниерите му са потресаващи – каза тя под нос. Обърна се към възрастната жена. – Името ми е Нора.

Жената я дари с укоряваща усмивка.

– Не бъдете толкова строга с момчето, милейди. Малко е груб, но има нежно сърце.

– Държи го добре скрито.

Жената пое ръката ѝ в своята, сякаш я познаваше цял живот и я въведе в малката къща.

– Да отговоря ли на въпроса ви вместо вас?

– Кой въпрос?

– На този, който му зададохте за това, че не е бил около дама, освен ако братята му не са наоколо.

– Да, моля.

– Някога срещали ли сте някой от братята му?

– Не.

– Аз ги познавам всичките. Грижила съм се за повечето от тях, когато бях прислужница на майка им. Те са буйни младежи, това е сигурно. Но лорд Юън винаги е бил по-тих от останалите и когато някоя дама го приближеше, братята му все се бореха, за да спечелят вниманието ѝ. Няма да ви казвам колко пъти съм го виждала да се опитва да говори с жена само за да бъде избутан настрани от Брейдън или Киърън. След време се отказа да се състезава с тях и се отдръпна на разстояние, за да се погрижи за себе си и да игнорира останалите.

Това бе интересно.

– Братята му, красиви като него ли са?

– Някои смятат, че са още по-красиви. Но аз съм на мнение, че всеки е хубав по свой си начин. Най-младият, Брейдън, много прилича на Юън и е неземно красив, но заради това е доста арогантен. Локлан ми напомня за златен ангел – красив, грациозен и изискан. Най-големият от всички, Син, е като паднал ангел, мрачен и въпреки това доста привлекателен. А Киърън, бог да го прости, беше мечтата на всяка жена, поне така мисля. Имаше черна коса и толкова светли очи, че изглеждаха почти безцветни. – Сорша въздъхна замечтано. – Ах, тези негови очи. Усмихваха се дори когато беше сериозен. Той бе чаровен мошеник, който флиртуваше с повече жени от Брейдън. Казвам ви, светът не е толкова щастливо място без него. – Сорша се обърна назад, сякаш, поглеждайки към Юън, след което се наведе към нея и ѝ прошепна. – Знаеш, какъв ден е днес, нали?

– Вторник?

Сорша поклати глава.

– Не, милейди. Днес е годишнината от смъртта на Киърън. Това е денят, в който брат му Локлан излезе да го търси и намери меча и плейда му да лежат на брега на езерото.

Нора се вцепени от думите ѝ.

– Юън е удавил брат си?

Сорша се отдръпна намръщено.

– Какво ви кара да мислите това?

– Чух слухове, че Юън е убил брат си.

– Не, милейди. Киърън се самоуби, защото Юън избяга с жената, която и двамата обичаха. Бях там, когато Киърън научи, че Юън и Айзобел са избягали. Не можеше да повярва, че бе изгубил своята дама заради брат си. С разбито сърце, той съобщи на семейството си, че има нужда да остане сам известно време. Юън навярно бе преполовил пътя до Лондон, когато брат му отне живота си.