Читать «Грозните» онлайн - страница 27

А някои от тях бяха направо огромни. Ръждивите не са строили заводите си под земята и всички са работели заедно, на едно място, като пчели в кошер, вместо у дома. И най-малките руини тук бяха значително по-големи даже от най-голямото общежитие в „Града на грозните“, по-големи дори от „Къщата на Гарбо“.

Сега, през нощта, руините се виждаха на Толи много по-реални, отколкото през деня. По време на училищните екскурзии учителите правеха така, че останките на стария град да изглеждат смешни и глупави. Човек не можеше да повярва, че някога хората са живели по този начин — изгаряли са дърветата, за да разчистят земята, използвали са нафта за отопление и енергия, а накрая са подпалили и атмосферата с техните оръжия. Но сега, на лунна светлина, тя можеше да си представи съвсем ясно как хората се катерят върху горящите коли, за да избягат от рухващия град, ужасени, че все пак трябва да напуснат тази необитаема грамада от метал и камък.

Гласът на Шай извади Толи от унеса й.

— Ела насам, искам да ти покажа нещо.

Шай беше стигнала чак до края на застроената част и вече кръжеше над дърветата.

— Сигурна ли си, че можем…

— Погледни надолу.

Под краката си Толи зърна блясък на метал между короните на дърветата.

— Руините са много по-големи от онова, която ни позволяват да видим — каза Шай. — Те са разчистили само малко място, за да го използват като музей по време на училищните екскурзии. Но градът е безкраен.

— И има още много метал?

— Тонове. Не се безпокой, прелетяла съм над целия град.

Толи преглътна, вперила поглед в развалините под краката си, доволна, че Шай се движи стабилно и с равномерна скорост.

Сред дърветата се появи силует, дълъг гръбнак, чиято линия се издигаше и спускаше като скована от лед вълна. Той тръгваше накъде под тях и се губеше в мрака далече напред.

— Ето го.

— Ясно, ама какво е това? — попита Толи.

— Казва се скоростно влакче. Нали помниш, че обещах да ти го покажа.

— Хубаво е. За какво е служило?

— За забавление.

— Стига, бе!

— Напротив, точно така е. По всичко личи, че и ръждивите са се забавлявали. Това е нещо като релса. Те са пускали по нея коли и са се движели с най-високата възможна скорост — нагоре, надолу и в кръгове. Нещо като летене, но без да се откъсват напълно от земята. Релсата е направена от някакъв вид неръждаема стомана, предполагам заради безопасността.

Толи сбърчи вежди. Досега си беше представяла само как ръждивите работят в огромните си каменни кошери и в опитите им да се спасят през онзи последен ужасен ден. Но не и как се забавляват.

— Хайде и ние да го направим — да се спуснем по релсата на скоростното влакче.

— Как?

— Със сърфовете. — Шай се обърна към нея и продължи сериозно: — Само че наистина трябва да си страшно бърза, иначе е опасно.

— Защо.

— Сама ще разбереш.

Шай й обърна гръб и се спусна надолу по релсата, летейки съвсем близо до нея. Толи изпъшка и се хвърли стремглаво след приятелката си. Нали това все пак беше метал.