Читать «Грозните» онлайн - страница 28

Спускането се оказа страхотно. Беше като летенето, но сега под краката й имаше здрава опора с отвесни завои, стръмни изкачвания, последвани от дълги спускания и дори поредица от сложни виражи, при които Толи се озова с главата надолу и трябваше да се задействат противоударните гривни, за да не изпадне от дъската. Беше невероятно колко добре е запазена релсата. Явно ръждивите я бяха направили от някакъв специален материал, точно както каза Шай.

Релсата се издигаше много по-високо, отколкото един сърф можеше да стигне сам. Да се спускаш по нея беше като да летиш като птица.

Накрая на релсата имаше широк плавен завой, който водеше там, откъдето бяха тръгнали. За да влязат в него обаче, трябваше да преодолеят едно стръмно изкачване.

— Тая част я мини с много висока скорост — провикна се през рамо Шай, докато се отдалечаваше напред.

Толи я последва с максимална скорост, стрелвайки се по тънката релса. Мерна руините в далечината: порутени черни шпилове на фона на дърветата. А отвъд тях нещо проблясваше на лунната светлина, може да беше и морето. Явно наистина беше стигнала много нависоко!

Чу вик на наслада, когато наближи върха. Шай беше изчезнала. Толи се наклони напред, за да увеличи скоростта.

Внезапно сърфът пропадна под краката й. Той просто се отдели, оставяйки я да лети във въздуха. Релсата отдолу беше изчезнала.

Толи сви юмруци в очакване противоударните гривни да се задействат. Но и те бяха станали също толкова безполезни, колкото и сърфът, просто две тежки стоманени брънки, които я теглеха надолу към земята.

— Шай! — изкрещя тя, докато пропадаше в мрака.

После видя в тъмното пред себе си гръбнака на релсата.

Оказа се, че от нея липсва само малка част.

Внезапно противоударните гривни я дръпнаха нагоре и тя усети под краката си стабилната повърхност на сърфа. Значи само благодарение на инерцията беше стигнала до другия край на дупката! Явно през всичките тези смразяващи мигове на пропадане дъската е летяла до нея.

Когато дойде на себе си, Толи вече главоломно се спускаше по релсата към дъното, където я чакаше Шай.

— Ти си луда! — изкрещя Толи.

— Страхотно е, нали?

— Не, не е! — кресна Толи. — Защо не ми каза, че е счупена?

Шай сви рамене.

— Така е по-забавно.

— По-забавно ли?! — Сърцето й биеше лудо, но мисълта й оставаше изненадващо бистра. Тя преливаше от гняв, облекчение и… радост. — Е, може и така да се каже. Но ти ме измами.

Толи слезе от дъската и се разтъпка по тревата с омекнали крака. Откри един достатъчно голям камък и се отпусна трепереща на него.

Шай също скочи от сърфа.

— Ей, извинявай!

— Това беше ужасно, Шай. Аз пропадах.

— Нали не продължи дълго. Най-много пет секунди. Пък и вече си скачала с бънджи от оная сграда.

Толи погледна косо към Шай.

— Да, но тогава знаех, че няма да се сплескам на земята.

— Права си. Но и на мен никой не ми каза за дупката, когато за първи път се спуснах по релсата на скоростното влакче. Въпреки това си помислих, че е страхотно сам да откриеш всичко. Първият път е най-хубаво. Исках и ти да го изпиташ.