Читать «Грозните» онлайн - страница 17

— Чудя се защо ли никога не се връщат — проговори Шай. — Не за друго, просто на посещение.

Толи мъчително преглътна.

— Защото сме грозни, Кльощо, затова.

С лице към бъдещето

— Ето още един вариант. — Толи докосна интерфейс-пръстена си и образът на екрана се промени.

Тази Толи беше с пригладена коса и много високи скули, издължени котешки зелени очи и плътни устни, извити в отракана усмивка.

— Това, хм, е доста различно.

— Аха. Даже се съмнявам, че изобщо е позволено. — Толи промени параметрите на очите, връщайки извивката им почти до нормалната форма. В някои от градовете разрешаваха екзотични операции само за новите красиви, но местните власти бяха всеизвестни със своя консерватизъм. Тя се съмняваше, че лекарят би удостоил с внимание това морфо, но й беше забавно да изпитва възможностите на софтуера до краен предел. — Мислиш, че видът ми е доста плашещ, така ли?

— Не, но мисля, че изглеждаш като същинска котка — изкиска се Шай. — Ама буквално, точно като консуматор на мъртви мишки.

— Добре тогава, продължаваме нататък.

Следващата Толи беше много по-близо до стандартния морфологичен модел, с бадемови кафяви очи, права черна коса с дълъг бретон и тъмни чувствени устни, напомпани до краен предел.

— Доста банално, Толи.

— О, я стига! Разработвах този вариант доста дълго. Смятам, че бих изглеждала страхотно в този вид. Това е Клеопатра почти едно към едно.

— Четох, че истинската Клеопатра изобщо не е била красавица. Прелъстявала е мъжете с острия си ум и своята начетеност.

— Да, бе. А виждала ли си нейна снимка?

— По онова време не са имали фотоапарати, Кьорчо.

— Благодаря, че ме светна! Тогава откъде знаеш, че е била грозна?

— Защото така пишат историците от нейно време.

Толи сви рамене.

— Възможно е да е притежавала класическа красота, а те даже не са били наясно, че съществува такава. По онова време са имали доста откачена представа за красотата. Освен това и хабер са нямали за биология.

— Късметлии. — Шай впери поглед в прозореца.

— Щом мислиш, че всички мои лица са толкова гадни, защо не ми покажеш някое от твоите? — Толи изчисти екрана и се обтегна на леглото.

— Не мога.

— А, значи може да се подиграваш на другите, а не можеш да понесеш малко критика, така ли?

— Не, наистина не мога да ти покажа някое от моите лица. Никога не съм си правила такива.

Толи зяпна. Всички си правеха морфинги, даже най-малките, чиято лицева структура още не се беше оформила. Да си представяш как би изглеждал като станеш красив си беше стопроцентов купон.

— Ама как, нито едно ли?

— Може би само като бях съвсем малка. Но с моите приятели отдавна престанахме да се занимаваме с такива неща.

— Ясно. — Толи рязко се надигна. — Тогава още сега трябва да поправим това.

— Бих предпочела да посърфираме на чист въздух. — Шай тревожно попипа под ризата си. Толи се досети, че тя спи с включен коремен сензор и лети даже насън.