Читать «Грозните» онлайн - страница 14

— Това си го бива.

Шай запълзя напред, а сърфът се носеше след нея като малък балон. Толи обаче не виждаше никаква връв, на която да е привързан.

— И така, къде отиваме? — попита Шай.

— Знам един мост.

— Той обаче ще ни изпее.

— Не и този. Той е стар приятел.

Заличени

Толи падна. Отново.

Този път не я заболя толкова много. В момента, в който почувства, че сърфът се изплъзва под краката й, тя се отпусна, както я беше научила Шай. Да се изтърсиш на земята не беше много по-лошо от това като малка баща ти да те хване за китките и да те завърти около себе си.

Не и ако баща ти е нечовешки изрод и се опитва да извади ръцете ти от ставите.

Но инерцията все пак трябваше де се обере по някакъв начин, както й обясни Шай. И е по-добре това да стане чрез постепенно стесняване на концентричните кръгове при летене, отколкото директно да се забиеш в някое дърво.

А дърветата бяха доста нагъсто в Парка на Клеопатра.

След няколко завъртания Толи се озова на тревата на четири крака, замаяна, но все пак цяла.

Шай кръжеше над нея, постепенно снижавайки сърфа си, като накрая го приземи толкова елегантно, сякаш това й бе вродена дарба.

— Този път беше малко по-добре.

— Само че аз не се чувствам по-добре. — Толи свали противоударната гривна и разтри китката си. Тя се беше зачервила, а пръстите трудно й се подчиняваха.

Гривната тежеше върху дланта й. Противоударната гривна трябва да има метална сърцевина, защото работеше на магнитен принцип, също както и летящият сърф. Всеки път, когато сърфът се изплъзнеше изпод краката на Толи, гривните убиваха скоростта при падане, сякаш някой добронамерен великан я хващаше във въздуха и после с люлеене постепенно я поставяше на земята.

Като я държеше за китките, разбира се. Отново.

Толи свали и другата гривна и разтърка китката си.

— Не се предавай. Почти успя.

Сърфът на Толи се приземи сам и се потри в краката й като куче, което е направило беля и се извинява. Тя кръстоса ръце и започна да масажира раменете си.

— Искаш да кажеш, че едва не се разчекнах.

— Няма такава опасност. Аз самата съм падала по-често от дъската, отколкото чаша мляко от скоростно влакче в лунапарк.

— От какво!

— Както и да е. Хайде, продължавай да тренираш.

Толи изпъшка. Болката в китката не беше единственият проблем. Коленете също я боляха от слалома при сърфирането, а влизането в завоите ставаше с такава скорост, че усещаше тялото си да тежи цял тон. Шай викаше на това „висока гравитация“, която възниквала всеки път, когато движещ се с висока скорост обект променя посоката си.

— Да сърфираш във въздуха изглежда голяма забава, все едно летиш като птица. Но иначе си е доста трудна работа.

Шай сви рамене.

— Да си птица сигурно също никак не е лесно. Как мислиш, дали им е много приятно да махат с криле по цял ден?

— Сигурно си права. Има ли шанс някога това да се промени?

— При птиците ли? Нямам представа. Но виж, при сърфирането във въздуха — със сигурност.

— Дано. — Толи отново сложи противоударните гривни и стъпи върху дъската. Тя се залюля леко, сякаш се нагаждаше според теглото й, също като дъската на кулата за скокове в басейн.