Читать «Грозните» онлайн - страница 13

— Бяха ме притиснали на покрива, затова грабнах една бънджи жилетка и скочих. Изхвърли ме почти на половината път дотук.

— Не може да бъде!

— Е, най-малкото ми спести част от пътя.

— Грандиозно! — Шай се засмя, после лицето й доби сериозно изражение. Започна да гризе ноктите си — един от онези вредни навици, които операцията премахва. — Значи, Толи, ти си била на това парти, за да… се срещнеш с някого, така ли?

Сега беше ред на Толи да се впечатли.

— Как се досети?

Шай въздъхна и впери поглед в изгризаните си нокти.

— И аз имам приятели тук. Искам да кажа, че бяхме приятели. Сега от време на време ги шпионирам. — Тя вдигна поглед. — Винаги бях най-малката. А сега…

— Сега си сама.

Шай кимна.

— Ти обаче май не само си шпионирала.

— Аха. Отбих се да кажа едно „Здрасти!“.

— Еха! Това наистина е смахнато! Гадже ли ти е?

Толи тръсна глава. Перис ходеше с други момичета, а Толи някак го преодоля и се опитваше да постъпва по същия начин, но приятелството им досега винаги беше на първо място в живота и на двамата. Явно, вече не.

— Знаеш ли, ако ми беше гадже, едва ли щях да се реша на това. Нямаше да ми стиска да му покажа лицето си. Но сме приятели, затова си помислих, че…

— Аха. И как мина?

Толи се замисли за миг, взряна в трепкащата повърхност на реката. Перис беше толкова красив и зрял и беше казал, че двамата пак ще бъдат приятели. Щом Толи стане красива.

— В общи линии гадно — отговори тя.

— Така си и помислих.

— С изключение на измъкването. Тая част беше супер.

— Така изглежда. — По гласа на Шай Толи усети, че тя се усмихва. — Много хитро.

Двете замълчаха, докато един от противопожарните автолети преминаваше над тях.

— Само че ние двете още не сме се измъкнали — продължи Шай. — Следващия път, когато решиш да вдигаш фалшива тревога, предупреди ме навреме.

— Съжалявам, че заради мен и ти си хваната тук като в капан.

Шай я погледна и се намръщи.

— Не исках да кажа това. Имах предвид, че щом като така и така после ще бягам, нека поне да участвам в купона.

Толи тихичко се засмя.

— Дадено. Следващия път ще ти дам знак.

— Наистина го направи. — Шай огледа реката. — Изглежда се поуспокоиха малко. Къде е твоят сърф?

— Моят какво?!

Шай измъкна един летящ сърф изпод храсталака.

— Нали имаш дъска? Не ми казвай, че си доплувала дотук!

— Не, аз… Ей, я чакай малко! Ти откъде взе летящ сърф, за да прекосиш реката?

Защото всичко, което летеше, беше строго охранявано.

Шай се разсмя.

— Това е най-старият трик. Мислех, че вече го знаеш.

Толи вдигна рамене.

— Е, аз не сърфирам много често.

— Нищо, този може да издържи и двете.

— Чакай!

Над тях се появи нов автолет, който прелиташе ниско над реката, почти на нивото на мостовете.

Толи преброи до десет, след като той отмина и чак тогава проговори отново.

— Мисля, че не е добра идея да летим обратно.

— Ами ти как дойде дотук?

— Ела с мен. — Толи се надигна от мястото си и приведена продължи напред. След малко погледна през рамо. — Можеш ли да носиш това нещо?

— Разбира се. Не тежи много. — Шай щракна с пръсти и сърфът се понесе пред нея ниско над земята. — Всъщност той изобщо не тежи, освен ако не му наредя.