Читать «Грозните» онлайн - страница 10

За частица от секундата се запита дали бънджи жилетката ще се задейства, щом като не носи интерфейс-пръстен. Дали екипировката ще обезопаси един несъществуващ човек? Или тя просто ще се размаже долу?

Но тя обеща на Перис, че няма да я хванат. Освен това бънджито беше предвидено за спешни случаи, пък и на него светеше зелена светлина…

— Вдигнете глави! — изкрещя Толи.

И скочи.

Шай

Звукът на сирената заглъхна зад нея. Падането й се стори като вечност или пък само няколко секунди, докато лицата на зяпачите долу ставаха все по-едри.

Земята се носеше бясно към нея, сред групата сеирджии се отвори празно място, където се очакваше да падне. За миг се почувства като да лети насън — беззвучно и прекрасно.

После реалността внезапно я разтресе за раменете, а коланите и ремъците на бънджито свирепо се врязаха в тялото й. Беше по-висока от средния ръст, знаеше си го; екипировката явно не очакваше такова тегло.

Толи направи салто във въздуха, увисвайки с главата надолу за няколко ужасяващи секунди, а лицето й мина толкова близко до земята, че тя успя да забележи отхвръкнала тапа от шампанско в тревата. После отново почувства, че полита нагоре, образувайки завършен кръг, небето пак беше над нея, след което се озова в краката й, после отгоре и пак отдолу, докато накрая не видя разчистената от тълпата поляна под себе си.

Идеално. При последното преобръщане се беше оттласнала достатъчно силно, така че да отскочи надалече от „Къщата на Гарбо“, а бънджито я запрати в безопасния мрак на градините. Толи се преметна още два пъти през глава, после жилетката я приземи на тревата. Тя започна безразборно да дърпа ремъците, докато бънджито не издаде съскащ звук и не падна на земята.

Замайването й трая само миг, после главата й се прочисти и тя направи опит да се надигне.

— Тя не е ли… грозна? — попита някой близо до нея.

Тъмните очертания на два противопожарни автолета постепенно закриха небето над главата й, лумнаха червени сигнални светлини и сирени проглушиха ушите й.

— Страхотна идея, Перис — помърмори тя. — Фалшива тревога.

Сега вече щеше здравата да загази, ако я хванеха. Даже не беше чувала някой да е правил такова недопустимо нарушение.

И Толи хукна към вътрешността на градината.

Мракът в сенките на плачещите върби я поуспокои.

Тук, на половината път до реката, Толи трудно можеше да предположи, че в центъра на града е обявена първа степен на противопожарна готовност. Въпреки това обаче виждаше, че претърсването върви с пълна сила. Във въздуха имаше повече автолети от обикновено, а реката беше необичайно силно осветена. Може пък това просто да беше съвпадение.

Но най-вероятно не беше обикновено съвпадение.

Толи внимателно си запроправя път между дърветата. Беше късно, двамата с Перис никога не бяха се задържали толкова дълго в „Града на новите красиви“. Градините на удоволствията гъмжаха от народ, особено в най-тъмните части. Сега, когато адреналинът взе да спада, Толи започна да осъзнава колко тъпа идея беше идването и тук.