Читать «Грозните» онлайн - страница 9

— Толи!

Тя залитна назад, когато вратата се отвори. Прегръдката й остави кални следи върху бялата му жилетка.

— О, не! Аз…

— Хайде, върви!

Тази беда накара Толи още по-силно да закопнее да го прегърне. Беше готова да остане и да почисти следите от кал, за да е сигурна, че той ще изглежда безупречно на партито. Но тя само протегна ръка.

— Аз…

— Върви!

— Но ние все още сме приятели завинаги, нали?

Той въздъхна, потупвайки кафявото петно.

— Разбира се, завинаги. След три месеца…

Тя се обърна и хукна, вратата се затвори след нея.

Отначало на покрива никой не я забеляза. Всички гледаха надолу. Беше тъмно, с изключение на редките лумвания от безопасни фойерверки.

Толи намери шкафа с бънджи жилетки и дръпна една от тях. Тя обаче не помръдна — беше закопчана за лоста, на който висеше. Пръстите й започнаха да шарят непохватно, търсейки закопчалката. Съжали, че не е със своя интерфейс-пръстен, за да я инструктира какво да прави.

После видя бутона „Натисни в случай на пожар“.

— О, мамка му — процеди тя.

Сянката й подскочи и се залюля. Двама красиви идваха към нея със запалени фойерверки в ръце.

— Кой е това? Какво е облекла тази?

— Ей, ти! Това е парти с дрескод бяла вратовръзка!

— Погледни й лицето…

— Мамка му — повтори Толи.

И натисна бутона.

Чу се пронизителна сирена и бънджи жилетката сякаш сама скочи от шкафа в ръцете й. Толи навлече екипировката и се обърна с лице към двамата красиви. Те панически отстъпиха назад, сякаш се беше преобразила във върколак. Единият изпусна фойерверка си и той веднага угасна.

— Противопожарна тренировка — каза Толи и побягна към ръба на покрива.

Щом нахлузи жилетката на гърба си, коланите и ремъците сякаш сами се закопчаха и усукаха около нея като змии, докато бънджито не прилепна плътно към талията и бедрата й. Върху яката, точно там, където не можеше да не я забележи, светна зелена светлина.

— Добро бънджи — каза тя.

Но жилетката очевидно не беше достатъчно интелигентна, за да й отговори.

Красивите, които купонясваха на покрива, до един бяха утихнали и се суетяха наоколо, чудейки се наистина ли има пожар. Сочеха я с пръст и Толи разчете думата „грозна“ по устните им.

Кое ли се смята за по-голямо нещастие в „Града на новите красиви“, запита се тя — къщата ти да се подпали, или някаква грозна да ти провали партито?

Толи стигна края на покрива, надвеси се над ръба на парапета и се залюля за миг. Долу под нея красивите вече се разбягваха по-далече от „Къщата на Гарбо“, през поляната и надолу по хълма. От време на време се обръщаха назад, оглеждайки се за дим или пламъци. Но единственото, което виждаха, беше тя.

Разстоянието до земята се оказа голямо и от гледката надолу Толи имаше чувството, че стомахът й вече пада свободно преди нея, независимо от тялото. Беше я страх. Пронизителната сирена, тълпата, която я зяпаше, светлините на „Града на новите красиви“, пръснати наоколо като милиони свещи.

Тя си пое дълбоко въздух и присви колене, готвейки се за скок.