Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 247

Той потрепери леко и тъй като почти се беше стъмнило, изправи се и тръгна към квартал „Роу“. Чу зад себе си бързи стъпки и приятен глас го поздрави. Обърна се и видя как към него пристъпва енергична фигура на млад мъж. Това беше Ерни, който имаше много професионален вид в тъмния костюм и с бомбето, със сгънат чадър в ръка.

— Предполагах, че ще мога да ви намеря тук — забави той крачките си, за да върви заедно със Стивън. — Как се чувствате?

— О, добре съм, Ерни. Сигурно се връщаш от службата вкъщи?

— Не, бях си вкъщи и вече пих чай. Сега бях тръгнал за вечерното училище. Но леля Флори ме помоли да ви потърся и да ви придружа обратно.

„Боже господи, мислеше си Стивън основателно, толкова ли съм безпомощен, че трябва да изпращат някого да ме води вкъщи?“ Наистина, неговият спътник в момента с най-добро желание беше го хванал под ръка и му помагаше да слезе по стъпалата на крайбрежната алея. Но очевидно неговото подозрение беше необосновано, защото почти веднага Ерни възкликна:

— Не толкова често имате посетители, а и никой не иска да пропуснете срещата си с този човек.

— Посетител ли? Кой е той?

— Опитайте се да отгатнете. Истински франт. Само ако го погледнете! Пристигна с автомобил.

Стивън сбърчи вежди с нервен тик. „Какво ли е пък това?“ — помисли си той. Дали не е баща му, или пък Хюбърт, дошли да го видят? Но това изглеждаше най-малко вероятно. А може би това беше пратеник на Клеър, който носи някакво милосърдно предложение за помощ? Многото възможности го объркаха.

— Може би това е някакъв елегантен лекар, който е дошъл да ви прегледа — предположи Ерни оптимистично. — Специалист. Бога ми, той трябва наистина да ви помогне да се оправите.

Докато Ерни дрънкаше с чисто фалшив ентусиазъм, с упоритото намерение да повдигне духа на Стивън, те преминаха през града, утихнал сега, след като повечето от магазините бяха затворени. Зад ъгъла на пристанището той видя кола, голям черен кабриолет, който стоеше отстрани пред затворения вход на рибния магазин.

— Пристигнахме — рече Ерни с вид на оправдание. — Сега можете да влезете. Ще трябва да бягам, за да не закъснея.

Стивън изкачи стъпалата и спря да си поеме дъх, но изведнъж вратата се отвори и Флори го пусна да влезе.

— Един човек е дошъл да те види. Чужденец е! — рече тя малко стреснато, но изпълнена със странна важност, потвърждавайки неговото предчувствие за нещо необикновено. — В гостната е.

Той не каза нищо, въпреки че тя очакваше въпрос и беше готова да му отговори. Той си съблече палтото, но много бавно, макар че тя му помагаше. Закачи го заедно с шапката и шала на закачалката, обърна се и влезе в преддверието. Това беше малък апартамент, рядко използван, освен в случаите, когато компанията се веселеше. Сега беше разхвърлян, тук беше триножника на Стивън и едно голямо платно върху него. Огънят, набързо стъкмен, хвърляше искри зад малката почерняла решетка на камината. Седнал в единственото кресло с кръстосани крака, един нисък, с блед и нездрав цвят на лицето мъж седеше и разговаряше с Джени. С появата на Стивън той се изправи бързо на крака.