Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 248

— Господин Дезмънд, щастлив съм да се срещна с вас.

Маниерът му беше изискано сериозен. Беше сдържан, което отиваше на безупречно ушития му костюм, на тъмния скъпоценен камък на връзката му, на обувките му, лъснати до блясък. В тази малка гостна стая той разговаряше и се държеше толкова непринудено, че едва не събори от перваза евтините порцеланови кученца, спечелени от Ерни на панаира в Маргит. Стивън позна госта веднага и едва-едва хвърли поглед върху гравираната визитна картичка, която му показа. Джени се извини и излезе от стаята.

— Знаете ли, уважаеми господин Дезмънд, много се радвам най-после да се запозная с вас.

— Не сме ли се срещали преди?

— Но къде е могло да бъде това, любезни господине?

Стивън разглеждаше посредника спокойно.

— В Париж, преди петнайсет години. Бях фалирал, на практика гладувах, нямах нито сантим. Опитвах се да продам моите картини. Вие даже не ме погледнахте.

Очите на Теси леко припламнаха, но видът му остана неподвластен на никакво объркване. Той разпростря ръце в очарователно извинение.

— При това положение следва да ви уверя, че сега нещата са съвсем различни. Изминах целия път от Лондон дотук, за да ви намеря. И мога да ви заявя, че беше много трудно да ви открие човек. Първо писах на Чарлз Медокс и получих неутешителен отговор. След това му направих визита. Заедно с него бяхме във вашата къща в Степни. Само след голямо упорство успях да получа вашия адрес тук от господин Глин. Така че вие виждате колко много старание и желание съм проявил, за да осъществя тази среща.

— Съжалявам, че е трябвало да вложите толкова усилия и да се сблъскате с неприятности — каза Стивън.

— Драги господине, това не само че не беше неприятно, но дори ми достави удоволствие.

Теси седна отново в креслото и като балансираше шапката на коляното си, изучаваше критично Стивън, но в същото време успя да предаде на лицето си израз на възхищение.

— Даже и да не бях видял това великолепно платно — направи той истински реверанс към картината на триножника, — аз трябваше при всички случаи да ви познавам като художник. Тези ръце… вашата глава… Но нека не губим време — каза той, като прекъсна рязко фразата си. — Господин Дезмънд, за мен е привилегия да ви съобщя, че в последните месеци в Париж има растящ интерес към вашата работа. Преди известно време една от вашите картини „Монахини се връщат от църква“, която принадлежеше на търговеца на бои Кампо, беше показана на витрината на галерията „Соломон и сие“ — един неособено важен търговец на картини. Там обаче тя е била видяна от Жорж Бернард, може би най-уважавания критик на изкуствата във Франция. Бернард извънредно много е харесал картината ви. Нещо повече — след като отзвукът от враждебното настроение срещу вас, примесено с недостойни коментари за френските импресионисти, достигна Франция, парижките вестници поместиха коментари и Бернард призна вашето име. В списание „Ла ревю Голоаз“ на цяла колона писа за „Монахините“ най-ласкави оценки. На следващата сутрин картината бе продадена. Сега седемдесетгодишният Кампо, макар и неизвестен дребен търговец, не е съвсем глупав. Той притежава не по-малко от двайсет ваши платна, най-вече вашия ранен френски период, някои от вашите композиции на циркова тема, включително едно славно платно „Коне по време на гръмотевична буря“ и няколко от ранния ви испански период, които вие очевидно сте му обещали, когато сте работили с Модилиани. Той занесъл всичко това на Бернард, разрешил му да си избере една за себе си — той избрал ескиза с конете — и го помолил да спонсорира една изложба. Тя се състоя преди два месеца и за съжаление отново в галерията „Соломон и сие“. За съжаление, защото на изложбата всяка една от тях беше незабавно продадена на цени, които след няколко години ще ви изглеждат смешни. Нещо повече — тъй като апетитът идва с яденето, то сега в цял Париж не е останала нито една картина на Дезмънд. Не! — поправи се той. — Греша! Веднага след като започна началната треска, в Париж започнаха да пристигнат от разни места ваши картини, включително и от една млекарница в Нормандия, един прекрасен пастел на две малки момиченца, неподписан, но очевидно направен от вашата ръка.