Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 249

Той погледна въпросително към Стивън.

— Вие си спомняте тази ваша работа, нали?

— Много добре… Това са децата на Крюшо.

— Такова беше името. И пастелът, сигурно ще ви заинтригува, беше продаден за петнайсет хиляди франка.

— Добре! — каза Стивън с равнодушен глас. — Госпожа Крюшо трябва да е била много доволна от това?

— Сега, господин Дезмънд, аз не искам да ви безпокоя, като описвам ситуацията, която е очевидна. Най-после вие сте станали господар на собствените си неща. Колекционерите се интересуват от вашите произведения, те ги търсят. А вие притежавате всичко, което сте сътворили. Може дори да се каже, че вие сте притиснали пазара. Така че ако ме удостоите с честта, а мисля, че моето положение в света на изкуството е забележително, да ви представлявам, мога да ви гарантирам, че няма да имате причина да съжалявате.

Стивън изслуша тези хвалебствени слова изправен, подпирайки се с лакът на перваза. Той се чувстваше много слаб, не му достигаше въздух, беше на ръба на един от тези продължителни пристъпи на кашлица, след които гласът му се губеше и това разкриваше действителното му състояние. Но с огромно усилие на волята си той се изправи.

— Признателен съм за проявения от вас интерес. Но аз нямам нито нужда, нито желание да продавам картините си.

Хванат неподготвен за един такъв твърде неочакван отговор, Теси, независимо от него, се окопити бързо. Той говореше искрено.