Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 223

Стивън бавно поклати глава. Думата „криеш“, която Глин употреби, го засегна.

— Не съм ходил на театър петнайсет години.

— Но преди това ти обичаше да ходиш на театър.

— Сега съм твърде зает.

— Къде е гнилото в тази работа? Настоявам да ми кажеш. Ела, след това ще вечеряме в кафе „Роял“.

— Да, отиди, Стивън — настояваше Джени. — За теб това ще бъде един хубав отдих.

Дезмънд погледна единия и другия и едно слабо нервно потръпване премина по скулите му. Той познаваше себе си твърде добре. Винаги се бореше със смътното чувство, че някакъв непознат страх го очаква зад ъгъла. Искаше да спаси себе си чрез отчуждението, което Глин оплакваше, надяваше се да намери забрава в своята работа, в щастливото невежество на живота си с Джени. Отказът беше на езика му, но той беше работил особено добре този ден. Една необикновена снизходителност, защото желаеше да угоди на жена си и на Глин, го накара да направи изключение от своето правило.

— Добре! — каза той. — Ще дойда.

— Чудесно! — възкликна Глин и кимна с благодарен поглед.

Втора глава

Представлението в „Ковънт Гардън“ беше завършило и зрителите вече излизаха. Стивън, който се показваше извън дома толкова рядко, бе леко замаян, което беше предизвикано не толкова от живите мелодии на Моцарт, колкото от това, което наблюдаваше у Глин. Той не беше безразличен към погледите на признание, отправени към него в антрактите. Видът му бе бохемски и биеше на очи — сакото му от рипсено кадифе, сивата му риза и червена вратовръзка бяха твърде шокиращи за хората наоколо, облечени в черно и бяло. Носеше достойнствата на академик, който можеше да поиска петстотин гвинеи за портрет в половин дължина и явно се чувстваше винаги в центъра на вниманието. Промените, които предизвика славата в грубоватата личност на Глин, не бяха толкова разрушителни, но все пак бяха очебийни.

Стояха навън срещу входа на станцията на метрото на „Боу стрийт“.

— Сигурен ли си, че не желаеш нищо за пиене?

— Не, не желая, благодаря. Ще се разходя до „Оксфорд стрийт“ и оттам ще се кача на моя автобус.

— Ще се видим скоро. А дотогава ще имам някои интересни новини за теб.

Това беше най-многозначителният намек, който Глин направи тази вечер. Беше рискувал да го подхвърли, но както друг път и сега той мина покрай ушите на Стивън. Но Ричард усещаше, че има определен напредък.

Те си стиснаха ръцете, Глин потегли към „Странд стрийт“, а Стивън се обърна и тръгна в обратна посока. В следващия миг почти се сблъска с една жена, която излезе от фоайето на театъра. Инстинктивно се дръпна назад, извини се и в същия момент видя, че това беше Клеър.

— Това си ти! — възкликна тя шепнешком.