Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 224

От стреснатия и изненадан израз на лицето й той разбра колко болезнена беше за нея тази среща. В това деликатно положение те застинаха неподвижно на почти безлюдната улица, гледаха се в очите един друг мълчаливо, подобно на две восъчни фигури от намиращия се наблизо музей на мадам Тисо. Тази мисъл наистина хрумна на Стивън, но преди да беше успял да наруши тишината, която му се струваше нелепа, Клеър го изпревари.

— Стивън, не мога да повярвам. Кой би могъл да предположи, че ще те срещна тук? Ти беше ли на опера?

— Да не мислиш, че просто съм прекосил улицата?

Той не можа да удържи ироничния си отговор, но после добави:

— Да, бях там за първи път от много време. Предполагам, че ти идваш тук доста често.

— Всяка вечер по време на театралния сезон. Музиката е голяма радост за мен.

— Сама ли си? — попита той.

— Сега вече да. Моята приятелка си замина. — Тя се колебаеше, набирайки смелост. — Защо не дойдеш в квартирата ми да си поприказваме? Не можем да стоим тук на улицата. Съвсем наблизо съм, на „Найт бридж“.

Поканата прозвуча съвсем естествено и, може би, защото случайната среща предизвика неговото любопитство, той се съгласи. Колата й, един тъмносин „Даймлер“ кабриолет, беше паркирана малко по-надолу по улицата. Те потеглиха на запад по пустите улици.

— Това е лукс, Клеър — отбеляза той ведро. — Много по-добра е от стария ти „Дьо Дижон“.

— Колата е под наем — отговори тя. — В момента не разполагам със собствена. Взех тази от един гараж. През нощта не смея да пътувам с метрото, но през деня го ползвам от вкъщи до работата и обратно.

Нейният намек за личните й трудности и за това, че е принудена да щурмува неудобствата на лондонското метро, прозвучаха някак си странно за неговия слух.

— Имаш ли работа?

Тя кимна утвърдително с глава.

— В Сетълмента „Свети Барнабас“ за изоставени момичета. Там съм почетен секретар под ръководството на нашия скъп викарий, отец Лофтъс.

— Лофтъс! — възкликна Стивън.

— Такъв прекрасен човек. Той беше — поколеба се тя — човекът, който ми оказа огромна духовна подкрепа.

Той се приготви да отвърне, но се въздържа. Скоро стигнаха до нейната квартира, разположена на най-горния етаж на една къща на „Слоун стрийт“. Тя го въведе в хола, който беше дълъг и тесен, но уютен, покрит с мек килим, украсен със сребърни лампиони. От двата края на стените, оградени с гравирани чамови рамки, бяха закачени неговите картини, които тя беше купила преди седем години.

— Изглеждат добре, нали? — отбеляза Клеър, докато той ги гледаше, и преди Стивън да каже нещо, тя продължи с жизнерадостен глас, който звучеше престорено и издаваше нейното вътрешно вълнение: — Може би ще познаеш някои от старите ми неща. Повечето от тях съм донесла от Бротън. Прекарвам по-голямата част от времето си тук. Освен когато децата са във ваканция. Никълъс е в Уелингтън, ти знаеш, а Хенриет е в Родийн. Снимките им са на бюрото.

Тя показа фотография в сребърна рамка и докато той я разглеждаше внимателно, свали шала и ръкавиците си, след това седна до малка масичка тип „Пемброк“, върху която имаше кана термос и чиния, покрита със салфетка.