Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 210

— Но, лельо Фло…

— Не! — каза Флори твърдо. — Да забравим това. Ще пием нещо вкъщи.

Те продължиха до края на редицата, където се намираше обора, и тъй като Ерни беше нещо начумерен, Джени остана с него да разпрегнат понито, а Флори и Стивън тръгнаха за магазина сами. Когато се разхождаха бавно по кея, Стивън, все още дълбоко развълнуван, усети как неговата компаньонка го оглежда внимателно.

— Беше наистина един хубав ден — започна той разговора.

— Джени е хубаво момиче — заключи Флори. — Тя е мъдра, макар и обикновена. Работи много. Имала е много битки със себе си. Колкото до някакви сърдечни дела — надявам се да тръгне с един прекрасен мъж тези дни… Няма да се помиря, ако допусна грешка. Някой с добра редовна заплата, който да се погрижи истински за нея.

Настъпи пауза. След това отново продължи с този провлачен маниер на изговаряне, сякаш мислеше на глас.

— Например… има тук един местен човек на име Хоукинс, съсобственик на един чисто нов риболовен траулер… Бива си го. Щяхме да го видим, ако бяхме отишли в „Делфин“. Общителен младеж, лапнал е много по нея.

Той замълча, без да знае как да отговори. Въпреки че тонът й беше небрежен, съзря в дълбочината на гласа й предупреждение. При всички случаи подтекстът беше ясен.

Те изкачиха каменните стъпала на къщата. В кухнята Флори се обърна към него с небрежност, която го убеди, че думите й бяха казани нарочно:

— Какво ще кажете за един сандвич? И по една бира?

Не, той не би могъл да погледне Джени след тези двусмислени реплики. Усмихна се насила.

— Твърде съм уморен и искам да се прибирам. Лека нощ, Флори.

Той се прибра в стаята, затвори вратата и остана за дълго с неспокойните си мисли, от които почти автоматично се опита да се избави, посегна към албума си и си каза, че трябва да запамети впечатленията от бреговата линия, докато са още свежи в съзнанието му.

През следващия час той направи няколко пастелни рисунки, но нито една от тях не го задоволи и накрая с някаква нервна възбуда остави албума настрана и започна да се съблича.

Вече в леглото, загаси светлината и се протегна в прохладните чаршафи. През широко отворените прозорци, осветени от невидимата луна, той можеше да види белотата на млечното небе, където светеше звездата Сириус. Кожата му, освежена от прохладния въздух, сякаш се нажежаваше.

В този момент стъпки достигнаха до следващата врата и през тънката стена той чу тихи движения и приглушения разговор на двете жени, които се готвеха да си лягат. Той рязко запуши ушите си с възглавницата. Ако можеше да чуе шума от свалянето на робата на Джени, щракането на откопчания корсет, чукането на токчетата, докато сваля фустата си. В главата му беше и гледката на залива, която като някаква странна алхимия, изпълнена с вятър, море и пясък, създаваше образ, ясен и блестящ като венецианско стъкло. Накрая, опиянено от въздуха, съзнанието му се замъгли и той заспа.

Петнадесета глава

Двуседмичното му пребиваване щеше да свърши в събота — след три дни трябваше да си замине. И той вярваше, че със силата на волята и с помощта на определен самоконтрол ще може да изкара този кратък период, без да залъгва себе си. Междувременно се залови с изготвянето на серия от импресии на морска тематика. В четвъртък взе един блок от ръчно направена хартия, с матирана повърхност и с мек жълтеникав оттенък, който откри в една книжарница от втора ръка встрани от главната улица, и отиде към вътрешното пристанище. Започна един етюд, изобразяващ малки едномачтови рибарски лодки в една линия, два траулера до тях, а от другата страна, с поглед насочен навътре, се виждаха рибарски мрежи, съхнещи на забити дървени пръти. Но сърцето му не беше в тази картина. След като изхаби два листа ценна хартия, той отиде с потиснато настроение към „Делфин“, седна сам в ъгъла, обядва хляб със сирене и изпи една халба бира.