Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 12

Не можеше да бъде, мислеше си Бъртръм с нова вълна песимизъм, че макар и частица от тази нестабилност на дядото се е предала на Стивън. Не, това не е възможно! Но момчето твърде много приличаше на него умствено и физически, беше на практика негово копие.

Безпокойството като облак хвърли сянка върху настроението му и той се изкуши въпреки логиката на разума да разкрие пред жена си какво го тревожи, да потърси някаква утеха от нея.

— Скъпа моя — рече той, — докато Стивън е с нас, мисля, че трябва да направим усилие и да го избавим от самия него.

Джулия го погледна с изненада. Тя притежаваше в забележителна степен качеството да изопачава смисъла на това, което й беше казано.

— Безпокоя се за него. Той винаги е бил необикновено момче. А сега преминава през труден период.

— Трудно ли, Бъртръм? Нима не е излязъл още от пубертета?

— Да, разбира се! Но ти знаеш какво става с тези младежи. Те имат странни мисли в главите си през пролетта.

— Да не искаш да кажеш, че Стивън е влюбен?

— Не! Въпреки че ние знаем много добре колко е привързан към Клеър.

— Тогава какво имаш предвид, Бъртръм? Не вярвам да е болен. Ти самият каза само преди миг, че той се чувства отлично.

— Ти беше тази, която каза това — рече свещеникът и противно на волята си почувства, че започва да губи търпение. — Мисля, че той е далеч от това, да бъде добре. Но разбирам, че ти нямаш намерение да споделиш моето безпокойство.

— Ако пожелаеш да ми разкажеш, скъпи, няма да имам нищо против да те изслушам. Но не е ли достатъчно твоето безпокойство, защо трябва да безпокоиш и мен? Мисля, че изпълних своята част при отглеждането на децата ти. В това начинание, от първото до последното дете, аз изпитах малко радости. Освен това ти пое отговорността за тях. Никога не съм ти се бъркала. Защо да го правя сега?

— Истина е! — рече той и се опита да потисне гордостта си. — Джулия, нима ще ти бъде почти безразлично, ако Стивън си провали живота? В него има нещо под повърхността, което не разбирам. Какво наистина се върти в главата му? Кои са приятелите му? Не си ли спомняш, че когато Джефри го посети в Тринити миналата година, в неговите стаи той намери една много невзрачна личност. Вечният неудачник Джефри нарече този човек изпаднал художник… един уейлец.

Той спря, като я погледна почти умолително. Джулия, която не се готвеше да отговори, все пак запита меко:

— Какво имаш против уейлците, Бъртръм? Те имат прекрасни гласове. Дали този уейлец пее?

— Не — отговори Бъртръм и се изчерви. — Той през цялото време уговаряше Стивън да замине за Париж.

— Младите мъже са правили това и преди, Бъртръм.

— Смея да кажа, че не по тази очевидна причина, за която си мислиш.

— Тогава по каква причина, ако не да опита някоя французойка?

— Да рисува.

Най-сетне изказа опасенията си гласно. Направи го с усилие, но все пак с някакво чувство на облекчение и очакваше мълчаливо тя да заговори.