Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 10

Трета глава

Бъртръм тръгна бавно нагоре по стълбите. Дълбокото му чувство на облекчение не намали ни най-малко нито обзелото го безпокойство, нито пулсиращия трепет в сърцето му.

Пред стаята на жена си се поколеба за миг, наклони глава и се ослуша. След това почука внимателно, изпъна се инстинктивно и влезе.

Това беше голям апартамент, намираше се на мястото на бившата дневна на втория етаж — най-хубавата стая в къщата. Без съмнение старият Дезмънд я беше определил за тази цел заради фините й пропорции и източен изглед, който, освен че приемаше утринното слънце, откриваше широка панорама към морето. Когато беше превърната в спалня на жена му, някои неща от оригиналната мебелировка бяха запазени — островърхите столове и канапенцето в стил „Чипъндейл“, един широк полукръг от гипсово огледало над белия мраморен перваз, червеният брюкселски килим.

Затулена зад подвижен скрин, Джулия Дезмънд лежеше с книга в леглото под сатенена завивка. Тя беше добре оформена и запазена жена на четирийсет и пет години с леко отпуснат вид, със закръглени гладки черти и плътна кестенява коса, която се беше разпиляла като облак върху възглавницата.

Джулия отбеляза с нокът мястото в книгата, където бяха изобразени знаците на Зодиака, и отправи въпросителен поглед към съпруга си изпод красивите си вежди. Очите й имаха забележително син цвят на незабравка, бяха почти детски, с бледи, леко отпуснати месести клепачи.

— И така, Стивън е вече у дома — каза Бъртръм.

— Да! Мисля, че скъпото ни момче изглежда добре.

Тя умееше само да противоречи на мъжа си с предвзета аристократическа интонация.

— Как е главоболието?

— По-добре съм, благодаря. Бях твърде дълго на слънце днес следобед. Това ранно пролетно слънце е много предателско. Току-що направих процедурите.

Той разбра от уреда, който се намираше върху нощното й шкафче, че само преди малко е правила вибрационни упражнения. На котлона имаше метален чайник, който изпускаше енергични кълба пара, показвайки, че след петнайсет минути екстрактът от трици ще бъде донесен и разбъркан, таблетките мая натрошени и погълнати, киселото мляко изядено. А не беше ли дошъл редът и на сушените водорасли? След това мехът с топла вода ще бъде отново напълнен, светлините — намалени, помадите за очи навлажнени и готови за през нощта. И отново, макар че той поставяше въпроса винаги с решителна християнска ясност, го жегна същата мисъл: защо изобщо се беше оженил за нея?

Запазеният й вид издаваше, че тя наистина е била някакво подобие на красавица и като единствена дъщеря на сър Хенри Марсдън от Хазелтън Парк е била уважавана в графското общество през онези дни и като „ловен трофей“ на сезона. Кой от тези, които я бяха виждали като млада, приличаща на лебед домакиня от Хазелтън Фет, като красавица от ловните балове в Чарминстърските казарми, с усмивка, все още предназначена да бъде център на вниманието, би могъл да си представи, че по-късно тя ще развие такива странности и ще се окаже толкова неизказано безполезна за него като съпруга.