Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 14

Почти в самото начало на отношенията им Стивън имаше неблагоразумието да го обиди. В горната част на Сетълмента висеше в тежка златна рамка портрет на окървавения мъченик свети Себастиан. Винаги когато излизаше от стаята си, Стивън ярко си представяше как изтича кръвта. Тъй като картината, изглежда, не правеше впечатление на никой друг освен на него, една сутрин, по време на молитва, той я обърна към стената. Промяната като че ли остана незабелязана. Но още същия ден, на вечеря, болезненият поглед на Уордън премина над главите на двамата му по-млади наставници — Гиър и Лофтъс, и се спря върху Стивън. Последва забележка с обичайния за преподобния Криспин Блис гъгнив тон.

— Нямам нищо против хумора даже в неговата неопределена форма — практическата шега. Но да се нарушава почитането на който и да било предмет в тази къща, който по своята същност или взаимовръзка би могъл да се разглежда като свещен, според мен е несъмнен антирелигиозен акт.

Стивън се изчерви до уши и заби поглед в чинията си. Той не беше искал да стори нищо лошо. Когато яденето привърши, желанието му да обясни нещата го изправи пред Уордън.

— Съжалявам, че обърнах картината. Като единствено извинение мога да изтъкна само това, че ми действаше на нервите.

— На нервите ви ли, Дезмънд?

— Да, сър! Тя е нарисувана толкова шокиращо, че това я прави несъмнен фалшификат.

Лицето на Уордън загуби предишното си любопитство и чертите му се втвърдиха.

— Не мога да ви разбера, Дезмънд! Картината е оригинал на Карло Долчи.

— О, едва ли, сър! — усмихна се Стивън извинително. — Нещо повече — освен грубата работа на четката и съвременното оцветяване, тя е направена върху бяло платно, което не е произвеждано преди 1890 година, сиреч повече от две години след смъртта на Долчи.

Лицето на Уордън придоби почти каменен израз. Той изпусна шумно през ноздрите си не огън, а християнския еквивалент на яростта — простото възмущение.

— Всъщност картината е моя собственост, Дезмънд. Тя е най-любимото ми произведение. Купих я на младини в Италия от познавач на картини. Независимо от вашето мнение аз ще продължавам да й се наслаждавам, все едно че е оригинал.

Сега обаче Уордън проявяваше повече внимателна умереност, отколкото враждебност. Той предложи на Стивън да се подслони под неговия чадър, след което го запита:

— Вие сте обиколили целия „Скинър роу“ днес следобед?

— Практически да, сър.

Стивън не пожела да си признае, че очаквайки посещението на Ричард Глин, беше претупал нечетните номера на улицата.

— Как се чувства старата госпожа Блими?

— Съжалявам, но не е напълно здрава.

— Дали бронхитът на бедната жена не се е влошил?