Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 11

Само в началото на техния брак, по време на няколко градински увеселения, тя се разхождаше грациозно по ливадата с голяма шапка и с гофриран слънчобран в ръка, след което с невъзмутима решителност отказваше да се интересува от дейността на епархията. Господ, казваше тя задушевно, не я е определил да носи супа на изпадналите в крайна нужда селяни, нито пък да си къса нервите с шиене на бебешки пелени за насърчаване на селската раждаемост. За радост жената на епископа я харесваше, но тя не искаше да се среща с жените на останалите духовници. Предпочиташе да прекарва дните като седи, навлечена с дрехи, до прозореца или в розовата градина, ангажирана с безкрайно бродиране върху цветна коприна, от която често вдигаше глава, за да гледа дълго в пространството, или да прави случайни забележки, които й идваха наум. Тя посещаваше два пъти месечно своя лекар в Лондон, тъй като отдавна беше изчерпала търпението на лекаря в графството. Децата й, които отглеждаше с лекомислена безгрижност, бяха за нея не повече от моментен епизод. Докато не й създаваха неудобства, беше склонна да им прощава всичко от разстояние. След като отчуждението й все повече нарастваше, тя се затвори в себе си и си създаде свой живот, който обаче изискваше тя да бъде заобиколена от непрестанни грижи, създаде си един малък свят на щастлива хипохондрия. И ако, о, боже, можеше да предвиди всичко това тогава, в онзи пропит с аромат на рози следобед преди двайсет години, когато едва не умря от целувката й в ароматични спазми! Тя не проявяваше никакъв по-сериозен интерес към него, освен когато задушевно дискутираше за цвета и здравината на табуретките си.

Може би зареденият пълнител — сувенир от Балаклава в бащиния хол — трябваше да го предупреди, но кой, уви, би могъл да предскаже. Баща й, който, докато не стана на седемдесет години, беше един обаятелен ексцентрик, пристрастен в свободното си време към механични изобретения — електрификация на имението си с верига от вятърни мелници, безобидна конструкция на скорострелна пушка, която не беше приета от Военното министерство, поставянето на крила на иконома на семейството и превръщането му ни повече, ни по-малко в машина от жива плът. Същият този човек щеше да предскаже, че на базата на това невъобразимо парче желязо би могло, според неговата старческа глупост, да се пристъпи незабавно към грандиозен проект за строителството на летателна машина, подобна на тази, с която е летял Блерио през Ламанша. И макар че само по себе си това вече беше истинска лудост, все пак чудноватият уред с фантастичен замисъл изглеждаше способен да се издигне вертикално от земята: на практика беше един хеликоптер. Сър Хенри беше наблъскал своя прекрасен парк с бараки и хангар, с чуждестранни работници, инженери и с един белгийски механик. Той харчеше пари без сметка — с две думи, разори се и умря като посмешище. Имението Хазелтън, което можеше сега да принадлежи на Джулия, беше превърнато в девическо училище, а големият хангар — във физкултурен салон. Бараките, някога място за прясно боядисани чудесии, се превърнаха в хранилища за кални хокейни стикове и различни номера обувки.