Читать «Гробницата на кръстоносеца» онлайн - страница 9

Стивън наведе очи, за да не гледа лекия тик, който се появи на бузата на баща му.

— Аз ще бъда този, който ще определя живота ми — каза той спокойно и си помисли, че уважението изгаря вътрешното му чувство за съпротива.

— Не и този начин на живот. Той ще те доведе само до разочарования. Да се откажеш от блестящите перспективи, да провалиш собствената си кариера само от глупост! Това ще бъде просто престъпление пред лицето на Бога. А съществува също и Клеър. Как, за бога, би могла тя да се впише в подобна схема? Не, не! Ти си твърде незрял за годините си, Стивън! Тази луда идея, която се е втълпила в главата ти, изглежда най-важна от всичко сега. Но след няколко години ти ще се надсмиваш над себе си за това, че дори си мислил за нея.

Потънал в креслото си, със зачервени бузи и наведени очи, изпитващ досада и замаян от портвайна, Стивън не можеше да намери думи да отговори. В този момент, без преувеличение, той мразеше своя баща, но в същото време съвестта го гризеше заради бащинската му привързаност. Той вярваше в справедливостта на своята гледна точка, но най-лошото беше, че го заливаше една сърдечна носталгична вълна, която напираше в гърлото му, вълна от детски спомени: приятните разходки до Амбри, когато вятърът го галеше в каручката с понитата, и баща му си играеше с поводите; Кери, облечена в чиста бяла престилка, и Дейви с първите си къси панталонки от вълнен плат на пикниците около Ейвън; маранята върху прохладната вода и свистенето на жълтата тръстика, когато плоскодънната лодка си проправяше път; семейните коледни песни пред елхата на Рождество, пухкавия сняг върху черчеветата на прозорците. О, как е възможно някой да си позволи да разкъса такива нежни и така здраво сплетени нишки!

Бъртръм се наклони напред и постави ръка върху рамото на сина си, но не самонадеяно, а по-скоро със затрогваща стеснителност.

— Повярвай ми, Стивън, за твое добро е. Сърцето ти не може… не би могло да позволи да ми се противопоставиш.

Стивън не посмя да вдигне очи, а още по-малко можеше да опозори себе си чрез сълзи. Беше определил позицията си, поне засега. А тя предполагаше, че ще се бори решително, както беше обещал на Глин, за да спечели.

— Много добре! — успя да измърмори най-сетне бащата, изпивайки цялата горчилка, която носи поражението за благородната и страстна натура. — Ако си привързан толкова силно към тази идея, ще дам пробен срок на хората от енорията, за да видим какво ще излезе от това.