Читать «Грешката на президента» онлайн - страница 226

— Падна ми се добър адвокат, загря, че в обвинението не всичко пасва, иначе като нищо можеше да получа разстрел. Обаче имаше гафове. Но аз все пак си избачках своите десет години, пуснаха ме по-рано за примерно поведение. Докато седях в лагера, премислих всичко — като изляза, ще си отмъстя. Ще умра, но ще ги избия кучетата. Но когато се върнах, вече беше шестдесет и седма година, къде ще стигнеш до тях! Този, Пъпа, вече имаше чин в КГБ, а Скронц беше по финансовата част, ходеше в чужбина, май в самата Швейцария работел, какво да правиш? Къде ти ще идеш до Швейцария?

Глава тринадесета

Смешници

1.

— А сега гледай, всички се возят във фордове и мерцедеси. Единият значи охранява нашия президент, другият командва финансите. Че аз живота си не бих му поверил и за секунда, ще го продаде, при това евтино. А и този вторият, чистофайник, интелигентче, ама нали той закла нашата Верка, професорското синче, чистофайничето наше!

Тимофеев замълча. Турецки също мълчеше, поразен от чутото. Ето значи какво било — началникът на спецохраната Шилов, фактически вторият човек в страната, и самият другар Корсунски, той вече е човек номер три в държавата, са всъщност Скронц Пъпа и… И веднага всичко си дойде на мястото, по-точно започва да идва, защото новините бяха прекалено неочаквани и сериозни, за да ги смелиш ей така, без подготовка. Турецки моментално започна да премисля какво знае за тези хора.

— Значи, казваш, на карти са я загубили? — замислено попита Турецки.

— Имаше такава мода, а на Скронц му трябваха пари — уж за баща му. Какво имаше там той с баща си, не знам. Може да са го пипнали като краде, а може и нещо друго да е било. Няма да те лъжа. Но двамата с Пъпа обираха хората на плажа. И изведнъж значи стана гаф, и той загубил.

— От кого, не знаете ли? — попита Турецки.

Тимофеев някак странно присви устни, накокошини се и отговори:

— Кой го знае от кого е загубил. При нас на Бента имаше всякакъв народ.

„Аха, ето какво било значи — просветна в ума на Турецки. — От теб самия е загубил. Значи не си чак толкова невинен за смъртта на Вера Сьомина.“

— А този? — попита той, като посочи Льоха Шилов. — Той ме интересува най-много.

— Не сте глупак, гражданино следовател — подсмихна се Тимофеев. — Точно той им е най-главният. Къде е сега, не знам и няма да лъжа. Но е силен човек, ох колко силен. От него се пази най-много, той е способен на всичко. Къде е сега, не знам, но е някъде. И сигурно върти големи неща. Явно не е далеч от тях, нали са си една шайка. Той се пада братовчед на Пъпа.

Тимофеев отново взе в ръка снимката:

— Така, по тая снимчица, върви го познай. Аз сигурно и Пъпа не бих познал, такава мутра е отхранил сега. За тия години го виждах няколко пъти, затова разбирам какъв е сега. Преди той не се набиваше много на очи, особено когато беше в КГБ, а сега така е изнаглял, че понякога и на телевизора се мярка, от нищо не се бои.

— Да, Вячеслав Михайлович — поклати глава Турецки, — зададохте ми загадка.