Читать «Граф Монте Кристо(илюстровано издание)» онлайн - страница 20

— Ох, само това искам — рече Фернан, — да потърси свада с мене!

— Ами Мерседес! Мерседес ще ви намрази, ако вие само докоснете с пръст нейния мил Едмон!

— Това е вярно — рече Фернан.

— Не, не — продължи Данглар, — ако се реши човек на подобно нещо, виждате ли, по-добре е чисто и просто да вземе ето така това перо, да топне в мастилото и да напише с лявата ръка, за да не могат да познаят почерка, един малък донос със следното съдържание.

И Данглар, като допълни наставлението си с пример, написа с лявата ръка и с наклонен обратно почерк, който нямаше никаква прилика с обикновения му почерк, следните редове, които предаде на Фернан и Фернан прочете полугласно:

„Един привърженик на трона и на религията уведомява господин кралския прокурор, че именуемият се Едмон Дантес, помощник-капитан на кораба «Фараон», пристигнал тази сутрин от Смирна, след като е спрял в Неапол и Порто Ферайо, е получил от Мюра писмо за узурпатора, а от узурпатора — писмо за бонапартисткия комитет в Париж.

Ще се уверите в неговото престъпление, като го арестувате, защото ще намерите това писмо или у него, или у баща му, или в каютата на борда на «Фараон».“

— Отлично — продължи Данглар, — така отмъщението ви ще има смисъл, защото тогава то няма в никой случай да се обърне срещу вас и работата ще си върви от само себе си; ще остане само да сгънете писмото ето като мене и да напишете отгоре: „До господин кралския прокурор“. И всичко би било свършено.

И като си играеше, Данглар написа адреса.

— Да, всичко би било свършено — извика Кадрус, който с последно усилие на ума си следеше четенето на писмото и разбираше инстинктивно какви последици можеше да повлече подобен донос, — да, всичко би било свършено: само че това би било подлост.

И той протегна ръка да вземе писмото.

— Тъкмо затова — рече Данглар, като бутна писмото по-далеч, за да не го достигне ръката му — всичко, което казвам и правя, е само шега; и аз пръв ще бъда огорчен, ако се случи нещо с Дантес, с тоя добър Дантес! Затова виж…

Той взе писмото, смачка го и го хвърли в един ъгъл на беседката.

— Ха тъй — рече Кадрус. — Дантес е мой приятел и не искам да му напакостят.

— Ех, кой пък мисли да му напакости! Нито аз, нито Фернан! — рече Данглар, като стана и погледна момъка, който продължаваше да седи и под око попоглеждаше доносническия лист, хвърлен в ъгъла.

— В такъв случай — Кадрус — нека донесат вино: искам да пия за здравето на Едмон и на хубавата Мерседес.

— Ти и без това пи много, пияницо — рече Данглар, — и ако продължаваш, ще трябва да спиш тук, защото няма да можеш вече да се държиш на крака.

— Аз ли — рече с пиянско самохвалство Кадрус и стана, — аз ли не мога да се държа на крака? Обзалагам се, че ще се кача на Акулската камбанария, без да се поклатя дори!

— Хубаво, така да бъде — рече Данглар, — да се обзаложим, но утре: днес е време да се приберем в къщи; дай ми ръката си и да вървим.