Читать «Граф Монте Кристо(илюстровано издание)» онлайн - страница 18

— Да — рече Кадрус, — да видим.

— Драги ми — продължи Данглар, — ти си, кажи-речи, пиян; допий бутилката и ще бъдеш съвсем. Пий и не се бъркай в нашата работа: за нашата работа е потребно да имаш бистър ум.

— Аз да съм пиян? — рече Кадрус. — Ама че го каза! Аз ще изпия още четири такива бутилки; та те не са по-големи от шишенца за одеколон! Чичо Памфиле, вино!

И за да потвърди думите си, Кадрус потропа с чашата си по масата.

— И тъй, вие казахте, господине — подзе Фернан, като очакваше жадно края на прекъснатото изречение.

— Какво казвах? Не си спомням вече. Заради този пияница Кадрус изгубих нишката на мисълта си.

— Нека бъда пияница; толкова по-зле за онези, които се страхуват от виното: те имат някаква лоша мисъл и се страхуват виното да не им я извади наяве.

И Кадрус се залови да пее последните два стиха на една много разпространена по това време песен:

Че злият пий водица само, това се знае от потопа.

— Вие казахте, господине — продължи Фернан, — че искате да ми помогнете, но добавихте…

— Да, но добавих… за да ви помогна, достатъчно е Дантес да не се ожени за тази, която обичате; и женитбата може много лесно да не стане, струва ми се, и без смъртта на Дантес.

— Смъртта може само да ги раздели — рече Фернан.

— Разсъждавате като дете, приятелю мой — рече Кадрус, — на, Данглар е умник, дявол, грък, той ще ви докаже, че грешите. Докажи му, Данглар. Аз гарантирах за тебе. Кажи му, че не е нужно Дантес да умира; пък и ужасно ще бъде, ако Дантес умре. Той е добър момък, аз обичам Дантес. За твое здраве, Дантес.

Фернан нетърпеливо стана.

— Оставете го да си приказва — рече Данглар, като задържа момъка, — ако и да е пиян, той не греши толкова много. Разлъката разделя също както и смъртта; и представете си, че между Едмон и Мерседес се намират стените на един затвор; те ще ги разделят толкова, колкото и една надгробна плоча.

— Да, но човек излиза от затвора — рече Кадрус, който с остатъка от разума си се вкопчваше в разговора. — И когато човек излезе от затвора и се нарича Едмон Дантес, той си отмъщава.

— Все ми е едно! — пошепна Фернан.

— Пък и защо — продължи Кадрус — ще турят Дантес в затвора? Той не е нито крал, нито е убивал.

— Млъкни — рече Данглар.

— Не искам да мълча — рече Кадрус. — Искам да ми кажат защо ще турят Дантес в затвора. Аз обичам Дантес. За твое здраве, Дантес!

И той изпразни отново чашата вино.

Данглар погледна в мътните очи шивача, който все повече и повече се опиваше, и се обърна към Фернан:

— Сега разбирате ли, че не е нужно да го убивате?

— Разбира се, че не е нужно, това, както вие преди малко казахте, има средство да се арестува Дантес. Но имате ли това средство?

— Ако се потърси хубаво — рече Данглар, — ще се намери. Но — продължи той — за какъв дявол ще се бъркам аз в тази работа; засяга ли ме това?

— Не знам дали ви засяга това — рече Фернан, като го хвана за ръката, — но знам, че имате причини да мразите Дантес: който мрази сам, той не се лъже в чувствата на другите.

— Аз да имам причини да мразя Дантес? Никакви, честна дума. Видях, че сте нещастен, и вашето нещастие ме заинтересува, ето всичко; но щом вие смятате, че действувам за себе си, тогава сбогом, драги ми приятелю, измъквайте се от бедата, както знаете.