Читать «Граф Монте Кристо(илюстровано издание)» онлайн - страница 21

— Да вървим — рече Кадрус, — но не ми трябва ръката ти. Ще дойдеш ли, Фернан? Ще дойдеш ли с нас в Марсилия?

— Не — рече Фернан, аз се връщам в Каталаните.

— Грешиш, ела с нас в Марсилия, ела.

— Не ми трябва Марсилия и не искам да отивам там.

— Какво каза? Не искаш ли, мой човек, е, хубаво, както щеш! Всеки е свободен! Ела, Данглар, и да оставим господина да се прибере в Каталаните, щом иска.

Данглар се възползува от мигновената отстъпчивост на Кадрус и го помъкна към Марсилия; но за да предостави на Фернан по-кратък и по-лесен път, вместо по кея на Рив Ньов той се върна през портата Сен Виктор. Кадрус го следваше, олюлявайки се, увиснал на ръката му.

Когато извървя двайсетина крачки, Данглар се обърна и видя как Фернан се спусна към листа и го пъхна в джоба си; а след това, като изскочи от беседката, момъкът зави към Пилон.

— Какво прави той? — попита Кадрус. — Той ни излъга: каза, че ще отиде в Каталаните, а отива в града! Хей, Фернан, заблуждаваш се, момчето ми!

— Ти не виждаш ясно — рече Данглар, — той върви право към Старата болница.

— Наистина ли? — рече Кадрус. — Хубаво! Бих се заклел, че зави надясно; право казват, виното е предател.

„Хайде, хайде — пошепна си Данглар, — мисля, че работата е добре търкулната, остава сега сама да върви.“

V. ГОДЯВКА

На другия ден времето беше хубаво. Слънцето изгря чисто и сияйно и първите пурпурни лъчи обагриха с рубините си пенливите гребени на вълните.

Угощението беше приготвено в първия етаж на същия този „Резерв“, с чиято беседка ние вече се запознахме. Това беше една голяма зала с пет-шест прозорци и над всеки от тях (да обясни явлението, който може!) беше написано името на един от големите френски градове. По дължината на всички прозорци се простираше тераса, дървена, както и цялата сграда.

Макар угощението да беше определено за дванайсет часа, от единайсет часа заранта по тази тераса се разхождаха нетърпеливи гости. Това бяха привилегированите моряци от „Фараон“ и няколко войници, приятели на Дантес. Те всички от уважение към младоженците бяха облекли най-хубавите си дрехи.

Между бъдещите сътрапезници се носеше слух, че корабовладелците на „Фараон“ щели да почетат с присъствието си сватбеното угощение на техния помощник-капитан: но от тяхна страна това беше такава чест за Дантес, че никой не се осмеляваше още да вярва.

Но Данглар, който дойде с Кадрус, потвърди тази новина. Той беше видял заранта господин Морел и господин Морел му беше казал, че ще обядва в „Резерв“.

И наистина след малко господин Морел също влезе в стаята, приветствуван от моряците на „Фараон“ с единодушни ръкопляскания. Присъствието на корабовладелеца беше за тях потвърждение на слуха, че Дантес ще бъде назначен капитан; и тъй като Дантес беше обичан много на кораба, тези честни хора благодаряха на корабовладелеца за това, че веднъж неговият избор е съвпаднал случайно с техните желания. Щом влезе господин Морел, изпратиха единодушно Данглар и Кадрус при годеника с поръка да му обадят за пристигането на важното лице, чиято поява беше предизвикала силна радост, и да му кажат да побърза.