Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 163

— Изумен съм от способността ти да разчиташ идеограми — поде Рейт. — Къде си се учил?

— В Ао Хидис. Работих като калфа при един гравьор на щампи и печати, който беше истински гений. Той ме научи да разпознавам тоновете и ми показа къде щрихите обозначават интензивността на вибрациите, кой звук отговаря на формата и как различните акорди съответстват на плътността и градацията. Както тоновете, така и идеограмите са подвластни на определена симетрия и рационална мисъл, след като окото привикне да ги открива. Но настройката винаги е трудна работа — Зарфо отхапа голямо парче наденица. — Излишно е да уточнявам, че уонкоидите не одобряват подобни занимания и ако заподозрат, че някой локхар изучава езика им, незабавно го гонят. О, те са коварна порода! Да знаеш колко ревниво пазят ролята си на посредници между уонките и света на хората. Хлъзгави са като влечуги. Жените им притежават странна красота, като черни перли, но са жестоки и студени и не си падат по флиртуването.

— Уонките добре ли плащат?

— Като всички останали, колкото се може по-малко. Но тъй като нямаме друг избор, принудени сме да се съгласяваме. Ако цената на труда се покачи, те ще си намерят роби или ще обучат черните или пурпурните. Тогава ще останем без работа, а може и да изгубим свободата си. Ето защо търпим и не се оплакваме, и веднага щом научим занаята, тръгваме да си търсим по-добре платена работа.

— Много е възможно — смени темата Рейт — яосът Хелсе, този с костюма в зелено и сиво, да те разпитва за същите неща, които сега обсъждаме. Не е изключено дори да ти предложи пари.

Зарфо отхапа ново парче от наденицата.

— Ако ми плати достатъчно, ще чуе същото.

— В такъв случай — заяви Рейт — най-добре да разговаряме за най-обикновени неща, от които не бихме извлекли полза и двамата.

Зарфо продължаваше да дъвче замислено.

— Всъщност, каква изгода се надяваш да получиш?

— Не бих посмял да правя преценки, тъй като ще поискаш от Хелсе повече или ще се опиташ да измъкнеш поравно и от двама ни.

Зарфо си позволи една уморена въздишка.

— Имаш твърде лошо мнение за локхарите. Нашата дума е като хвърлен камък, уговорим ли веднъж сделката, не се отмятаме.

Пазарлъкът продължи още известно време, в повече или по-малко дружелюбен тон, докато накрая се спряха на сумата от двайсет секвина, за която Зарфо склони да запази темата на разговора в тайна също тъй ревниво, както би опазвал мястото, където си крие спестяванията, и сумата беше платена.

— Да се върнем за кратко на уонкския документ — предложи Рейт. — Там се споменаваше някакъв „водач“. Имаше ли намек или указание кой може да е той?

Зарфо помръдна с устни, припомняйки си текста.

— Вълчи тон, сочещ знатен дворянин, придружен от почетен акцент, който би могъл да означава „личност от висша класа“ или „по ваш образ и подобие“. Трудно е да се прецени. Когато уонките четат идеограмите, те възприемат тоновете, които стимулират визуални изображения, съвършени до най-малката подробност. Уонките ще получат мислен образ на обсъжданата персона, докато за някой като мен това са само груби щрихи. Не мога да ти кажа повече.