Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 161

Хелсе кимна с благоразумен вид.

— Надявам се, че скоро ще разсея съмненията ви.

Миг по-късно старецът застана пред каретата.

— Вътре, ако обичате — покани го Хелсе.

Старецът пъхна беловласата си глава през вратичката.

— Времето ми е ценно, какво искате от мен?

— Нещо, от което ще извлечете определена изгода.

— Изгода значи? Е, поне мога да ви изслушам — той влезе в каретата и се тръшна на седалката с доволно сумтене. Разнесе се остра миризма на гранясала помада. Хелсе се настани насреща му. Хвърли кос поглед на Рейт и произнесе:

— Обсъждането приключи. Не е нужно да се съобразяваш с инструкциите ми.

— Обсъждане? Инструкции? За какво говориш? — повдигна вежди влезлият, помислил, че става въпрос за него. — Сигурно ме вземаш за друг. Аз съм Зарфо Детуайлер.

Хелсе махна небрежно с ръка.

— Няма значение. Искаме да ни преведеш един уонкски документ, който може да ни насочи към скрито съкровище. Преведи го правилно и ще получиш част от печалбата.

— А, без тия! — Зарфо Детуайлер размаха черен пръст. — С удоволствие ще поделя част от наградата с вас, но в добавка искам сто секвина и никакви упреци, в случай че преводът не ви удовлетворява.

— За упреците съм съгласен. Но сто секвина неизвестно за какво? Това е абсурдно. Ето пет секвина и можеш да ядеш колкото искаш от сладките.

— Последното ще направя и бездруго — нали съм ваш гост? — Зарфо Детуайлер изсипа цяла шепа лакомства в устата си. — Сигурно ме смятате за калфа, след като ми предлагате пет секвина. Само трима души в цяла Сетра могат да ви кажат къде е горният край на уонкска идеограма. Но само аз бих могъл да разчета скрития й смисъл, след като пропилях трийсет години от живота си в заводите на Ао Хидис.

Пазарлъкът продължи, постепенно Зарфо Детуайлер склони на петдесет секвина и една десета от предполагаемата печалба. Хелсе даде знак на Рейт, който извади документите.

Зарфо Детуайлер взе листата, примижа, намръщи се и прокара пръсти през бялата си грива. Сетне ги погледна и заговори с нисък глас:

— Ще ви изнеса един малък и безплатен урок по уонкските средства за общуване. Уонките са странен народ, в много отношения са уникални. Мозъците им работят на импулси. Те виждат на импулси и мислят на импулси. Речта им също тече на импулси, тонове с различни вибрации, в които нерядко е скрит смисълът на изречението. Всяка идеограма отговаря на определен тон, което означава, че крие в себе си понятие. По тази причина, за да се преведе определен текст, налага се да се осмислят логически съставящите го идеограми. Дори уонките невинаги са точни в изразите си. Сега, за това, което ми носите — нека погледна. Първият тон… хм. Виждате ли този гребен? Обикновено символизира равенство, идентичност. Квадратчето след него, но наклонено наляво, означава „истина“, или „потвърдено схващане“, а може би и „настоящото състояние на света“. А тези знаци са ми неизвестни. Като цяло е малко мъгляво — струва ми се, че е запис на нечие изказване. Тъй като са в долната част на текста, тоест в ниска тоналност, струва ми се, че — но да, тази част означава положителна воля. А следващите знаци… хм. Това са организатори, показващи реда и значението на отделните елементи. Не ги разбирам, мога само да предполагам общия смисъл. Нещо от рода на: „Бих искал да докладвам, че условията са същите, или непроменени“. Или: „Този човек няма търпение да потвърди, че светът е стабилен и непроменен“. Нещо от този род. Сигурни ли сте, че информацията е свързана със съкровище?