Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 164

— В Сетра ли работиш?

— За съжаление. Човек на моята възраст да продължава да се бъхти — не е ли жалко? Но вече съм близо до заветната цел и тогава се прибирам в Смаргаш, в Локхара, за да купя мечтаната ливада, да си взема млада жена и меко кресло край огнището.

— В Ао Хидис в космическия завод ли работи?

— Да, след време ме прехвърлиха в един от цеховете, където поправях и инсталирах въздушни пречистватели.

— Значи локхарските механици са доста вещи в занаята?

— Ами така е.

— Има ли такива сред тях, които да са специалисти по пултове за управление и навигационни прибори?

— Естествено. И двете са от сложните науки.

— Да знаеш такива механици да са емигрирали в Сетра?

Зарфо хвърли на Рейт преценяващ поглед.

— И колко ще струва подобна информация?

— Овладей лакомията си — озъби се Рейт. — Край с даренията за днес. Само още една наденица, ако искаш.

— Може би по-късно. А сега, за механиците — в Смаргаш трябва да са десетки, дори стотици, пенсионирани след почти цял живот бъхтене.

— Дали биха се съгласили да участват в едно опасно начинание?

— Без съмнение, ако рискът е малък, а печалбата значителна. Какво всъщност предлагаш?

Рейт заговори бавно, като обмисляше всяка дума.

— Да предположим, че някой иска да отмъкне уонкски кораб и да отлети с него в неизвестна посока — колко специалисти ще са му нужни и колко ще струва да ги наеме?

Зарфо, за облекчение на Рейт, не се облещи от изненада и изумление. Той метна последното парче от наденицата в устата си, премлясна блажено и отвърна:

— Струва ми се, че се интересуваш дали по моя преценка е възможно подобно начинание. Случвало се е да обсъждаме такива неща на шега, тъй като корабите не се охраняват строго. Да, планът е напълно осъществим. Но за какво може да ти дотрябва космически кораб? Лично аз за нищо на света не бих посетил дирдирите на Сибол, нито бих се зареял из безкрая на вселената.

— Не мога да обсъждам сега целта на полета.

— Добре де, колко пари предлагаш?

— Планът ми не е стигнал до този етап. Каква, според теб, ще е подходящата сума?

— За да рискувам живота и свободата си? Не бих си мръднал пръста за по-малко от петдесет хиляди секвина.

Рейт се надигна.

— Получи своите петдесет секвина, а аз — нужната информация. Разчитам да опазиш нашата тайна.

Зарфо се облегна на пейката.

— Не бързай толкова. Вече съм стар и може животът ми да не струва чак толкова. Трийсет хиляди? Двайсет? Десет?

— Цената започва да придобива приемливи размери. Колко души екипаж ще ми е нужен?

— Четирима или петима, може би шест. За дълъг полет ли става въпрос?

— Ще разкрия крайната цел веднага щом излезем в открития космос. Десет хиляди секвина ще са само първоначалната вноска. Тези, които дойдат с мен, ще се завърнат по-богати, отколкото в най-необузданите си мечти.

Зарфо също се надигна.

— Кога възнамеряваш да отпътуваш?

— Колкото се може по-скоро. И още нещо — Сетра гъмжи от шпиони. Важно е да не привличаме ничие внимание.

Зарфо се изсмя пресипнало.