Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 165

— Затова ли тази сутрин дойде да ме търсиш с карета, която струва хиляди секвина? Дори сега сме под наблюдение.

— Забелязах. Но този тип бие прекалено на очи, за да е шпионин. Е, кога ще се срещнем отново и къде?

— Утре преди пладне край сергията на Упас, космическия търговец в Серкада. Внимавай да не те проследят. Този тип там ми прилича на наемен убиец, ако се съди по дрехите и маниерите.

Споменатият мъж избра този момент да се приближи към масата.

— Вие ли сте Адам Рейт?

— Да.

— Със съжаление трябва да ви съобщя, че гилдията на наемните убийци е сключила договор на ваше име с поръчка: смърт чрез дванайсет докосвания. Сега ще приложа първото от тях. Ще бъдете ли така добър да си оголите ръката? Само ще ви боцна леко с тази пръчка.

Рейт отстъпи назад.

— Не смятам да правя подобно нещо!

— Я да се махаш! — извика Зарфо Детуайлер на убиеца. — Този човек ми струва десет хиляди секвина жив и нищичко мъртъв.

Убиецът не му обърна внимание, а се обърна отново към Рейт.

— Моля ви, прекратете недостойното си поведение. В противен случай процесът ще се удължи и ще бъде по-болезнен за всички ни. Така че, ако обичате…

— Върви си, не чу ли какво ти казах? — кресна му Зарфо. Вдигна един стол и го стовари върху убиеца, който рухна на земята. Локхарят обаче не изглеждаше удовлетворен от постигнатото. Вдигна пръчката и я забоде в бедрото на убиеца, през панталоните от рипсено кадифе.

— Спри! — проплака убиецът. — Това беше убождане номер едно!

Зарфо сграби цяла шепа пръчки от разтворената чанта на злощастния наемник.

— А ето — изрева той — номерата от две до дванайсет! — притиснал с крак шията на убиеца, той му напъха пръчките в задника. — Ето, получи ли си го! Искаш ли следващата серия, от тринайсет до трийсет и четири?

— Не, не, пуснете ме, аз съм обречен човек!

— Не зная дали си обречен, но си по-скоро дребен мошеник, отколкото убиец.

Минувачите бяха спрели да ги гледат. Внушителна жена с розова копринена рокля изтича при тях.

— Ей, ти, космат черен негоднико, какво правиш с бедния убиец? Не виждаш ли, че човекът се опитва да си изпълни задълженията?

Зарфо вдигна бележника на наемника и го разтвори.

— Я да видим. Хм, май твоят съпруг е следващият в списъка.

Жената погледна с изцъклени очи убиеца, който куцукаше към отсрещния край на улицата.

— Време е да изчезваме — прошепна Рейт.

Шмугнаха се в една малка уличка и изтичаха при колиба, заобиколена с ограда от жив плет.

— Това е районното трупохранилище — обясни Зарфо. — Тук никой няма да ни безпокои.

Рейт пристъпи предпазливо през прага и огледа каменните маси, на една, от които бе положен труп на дребно животинче.

— Да чуем сега — поде Зарфо, — кой е твоят враг?

— Предполагам, че е един тип на име Дордолио. Но не съм сигурен.

Зарфо огледа бележника.

— Ще видим. Адам Рейт, настанен в „Ханът на пътешественика“, договор номер две-три-пет, предплатено. Днешна дата, послеслов „спешно“. Предплатено, а? Какво пък, да опитаме с една малка измама. Отиваме в моята къща.

Той отведе Рейт при една от черните кули и го въведе през сводестата врата. На масата имаше телефон. Зарфо вдигна слушалката.