Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 162

— Продадоха ни я с подобно обяснение.

— Хм — Зарфо подръпна замислено черния си нос. — Нека да видим. Вторият символ — обърнете внимание на защрихованата част и изместения наклон. Първото символизира „поглед“, второто е отрицание. Не са ми известни организаторите, но смисълът може да е „сляп“ или „невидим“…

Зарфо продължаваше да се труди над документа, да разглежда всяка идеограма, да проследява възможното й значение или — по-често — да признава, че не е в състояние да го разбере.

— Излъгали са ви — съобщи накрая. — Сигурен съм, че тук не става дума за пари, за съкровище. Струва ми се, че това е най-обикновено търговско сведение. В него, доколкото успях да разчета, се казва следното: „Бих искал да докладвам, че състоянието остава непроменено.“ После нещо относно странни желания или надежди. „Предстои да се срещна с водача на групата, с този, който командва.“ Тук не разбирам. „Водачът отказва да сътрудничи“, а може би „не се намесва“. „Водачът бавно се променя или става като врага.“ Или, чакай: „Водачът постепенно се променя и заприличва на врага“. За някаква промяна говорят, ама каква — не е ясно. „Нуждая се от още пари.“ Тук се споменава и появата на друг непознат „с особено важно значение“. И това е всичко.

На Рейт му се стори, че забелязва странно облекчение в изражението на Хелсе.

— Не е кой знае каква информация — заяви младежът. — Какво пък, направи каквото можа. Ето твоите двайсет секвина.

— Двайсет секвина! — изръмжа Зарфо Детуайлер. — Уговорихме се за петдесет! Как ще си купя мечтаната ливада, когато непрестанно ме мамят!

— О, не очаквах, че ще си толкова алчен.

— Алчен, така ли? Следващия път сам си прочети документите!

— Защо пък не, като се има предвид помощта, която ни оказа.

— Измамили са ви. Това не е упътване за съкровище.

— Вероятно си прав. Е, както и да е, желая ти приятен ден.

Рейт последва Зарфо навън. Обърна се и подхвърли през отворената вратичка:

— Ще разменя още няколко думи с този господин.

Хелсе очевидно не беше доволен.

— Налага се да обсъдим още един въпрос. Трябва да отнеса информацията в Син нефрит.

— Днес следобед ще ти дам окончателен отговор.

— Както желаеш — кимна сърдито Хелсе. Каретата потегли и Рейт и локхарят останаха на улицата.

— Има ли някоя кръчма наблизо? — попита Рейт. — Ще ми се да си побъбрим, докато пийнем по нещо.

— Аз съм локхар — изсумтя чернокожият старец. — Не замъглявам ума си, нито изпразвам джобовете си за пиене, още по-малко преди пладне. Но би могъл да ме почерпиш с порция замска наденица и гарнитура от първокачествено сирене.

— С удоволствие.

Зарфо го отведе в близкия хранителен магазин, двамата изнесоха покупките си и се настаниха на масата отвън.