Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 155

— Къде да си намерим кораб?

— Не се ли продават? Дори малки?

— Никога не съм чувала за подобно нещо.

— Нито пък аз — добави сухо Хелсе.

— И как ще стигнем дотам? — продължи да се гневи жената. — Родният дом се намира в съзвездието Клари, но космосът е голям, ще трябва да летим цяла вечност.

— Да, сериозен проблем — съгласи се Рейт. — Но все пак, ако приемем, че предположението ви е вярно…

— Ако приемем?! Предположение? — прекъсна го дебеланата с потресено изражение. — Разкрития, бих ги нарекла по-скоро.

— Вероятно. Мистиката едва ли е най-практичният подход към космическите пътешествия. И така, да предположим, че по един или друг начин се сдобивате с космически кораб. Ако това стане, ще имате възможност да докажете верността на своите твърдения. Достатъчно е да се отправите към съзвездието Клари, като от време на време прослушвате космоса за радиосигнали. Рано или късно, ако светът, който наричате Роден дом, съществува, ще се натъкнете на такива.

— Интересно — намеси се Хелсе. — Искаш да кажеш, че подобен свят, ако наистина съществува, ще бъде достатъчно развит, за да излъчва сигнали?

Рейт повдигна рамене.

— След като предполагаме съществуването на света, защо да не предположим и за сигналите?

Хелсе нямаше какво да възрази. Реформаторът избра този момент, за да се намеси в разговора.

— Много изобретателно, но наивно! Как например ще се сдобием с космически кораб?

— С достатъчно средства и техническа помощ бихте могли да построите такъв.

— Като начало — възрази реформаторът, — нямаме никакви средства.

— Това е най-малкият проблем според мен — подхвърли Хелсе.

— Втората възможност е да се закупи малък кораб от някоя от космическите раси на планетата — дирдири, уонки, може би дори от сините часки.

— Отново въпрос на секвини — махна с ръце реформаторът. — Колко ще струва подобен съд?

Рейт погледна към Хелсе, който мърдаше с устни.

— Половин милион секвина, ако изобщо намерим някой, който би искал да го продаде, в което се съмнявам.

— Третата възможност е директен подход — продължи Рейт. — Конфискация — просто и ясно.

— Конфискация? От кого? Макар да сме членове на „култа“, ние не сме безумци.

— Този човек е безнадежден романтик — поклати глава дебелата жена.

Реформаторът добави с поомекнал глас:

— С радост бихме ви приели за наш сътрудник, но ще ви посъветвам да се заемете с ортодоксалната методология. Два пъти седмично се провеждат курсове по мисловен контрол и проекционна телепатия — на илсден и азден. Ако сте съгласен да вземете участие…

— Боя се, че е невъзможно — прекъсна го Рейт. — Въпреки това смятам програмата ви за интересна и се надявам да ви възнагради за положените усилия.

Хелсе кимна любезно и двамата си тръгнаха. Известно време вървяха по алеята, без да разговарят. Хелсе пръв наруши тишината.

— Е, какво ти е мнението сега?

— Случаят говори сам за себе си.

— Убеди ли се, че твърденията им са неправдоподобни?

— Не бих стигал дотам. Учените без съмнение са открили биологични връзки между пнуми, фунги, нощни кучета и други местни същества. Сините, зелените и старите часки също имат недвусмислени белези за общия си произход, както и разновидностите на хората. Но пнуми, уонки, часки, дирдири и хора са биологично различни. Какво ти подсказва това?