Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 156

— Съгласен съм, че обстоятелствата са странни. Имаш ли някакво обяснение?

— Преди това се нуждаем от още факти. Може би реформаторите ще овладеят телепатията и ще изненадат всички ни.

Хелсе не отговори. Отново закрачиха в мълчание. Свиха зад един ъгъл. Рейт дръпна Хелсе за ръката.

— Тихо! — просъска и зачака.

Чу се тих шум от стъпки и една тъмна фигура се показа зад ъгъла. Рейт сграбчи непознатия, завъртя го и му приложи задържаща хватка. Хелсе обикаляше около двамата — тъй като Рейт все още не му вярваше, стараеше се да не го изпуска от поглед.

— Светни ми — рече му той. — Да видим кого държим тук. Или какво.

Хелсе извади малка крушка, потърка я и тя засия. Пленникът се дърпаше, риташе и блъскаше, Рейт го стисна по-силно, но непознатият се наведе и го преметна през рамо. Нададе радостен вик, но в този миг блесна металическо острие и гласът му премина болезнен стон.

Хелсе наведе крушката и извади кинжала от гърба на гърчещото се тяло, докато Рейт се надигаше с израз на неодобрение на лицето.

— Прекалено си чевръст с оръжието — отбеляза той.

Хелсе повдигна рамене.

— Такива като него често имат жило — поясни той и преобърна трупа с крак, чу се тихо дрънчене като от стъкло върху паважа.

Двамата се надвесиха предпазливо над бялото лице, полуприкрито под екстравагантната широкопола шапка.

— Шапката му е като на пнумек — отбеляза Хелсе — и е блед като призрак.

— Или уонкоид — добави Рейт.

— Струва ми се обаче, че не е нито едното, нито другото, но не мога да кажа какво е. Може да е мелез, хибрид, каквито, доколкото знам, са най-подходящи за шпионска работа.

Рейт свали шапката и отдолу се показа голо теме. Лицето бе с фини черти, отпуснати мускули, носът бе тънък и завършваше с бучка. Очите, полуотворени, изглеждаха черни. Рейт се наведе още малко и забеляза, че темето е било гладко обръснато.

Хелсе оглеждаше боязливо улицата.

— Хайде, да се махаме, преди да ни завари някой патрул и да вдигне тревога.

— Не бързай толкова — спря го Рейт. — Няма никой наоколо. Подръж светлината — стой така, че да виждаш надолу по улицата.

Хелсе се подчини и така Рейт можеше да го наблюдава, докато обискираше, трупа. Дрехите издаваха неприятен тежък мирис, стомахът на Рейт се разбунтува, докато шареше с ръце под тях. Във вътрешния джоб на сакото напипа сноп листа. На колана висеше кожена кесия, която също откачи.

— Хайде! — просъска нетърпеливо Хелсе. — Не бива да ни открият тук, инак ще изгубим положение.

Те продължиха към Овала и се спуснаха в „Ханът на пътешественика“.

— Вечерта беше интересна — отбеляза Рейт. — Научих много неща.

— Ще ми се да можех да кажа същото — отвърна Хелсе. — Какво взе от трупа?

Рейт извади кесията, която съдържаше шепа секвини. Показа и снопа с листа и двамата ги разгледаха на светлината, която се процеждаше от прозорците на хана — бяха изписани със странни разноцветни четириъгълници.