Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 157

Хелсе вдигна очи към Рейт.

— Познаваш ли тази писменост?

— Не.

Хелсе се разсмя.

— Това е уонкски.

— Хм. И какво може да означава това?

— Само още една загадка. Сетра е кошер на интриги. Тук гъмжи от шпиони.

— А шпионски прибори? Микрофони? Камери?

— По-безопасно ще бъде да предположим, че ги има.

— Което означава, че най-вероятно помещението на реформаторите също се наблюдава. Май не биваше да им давам разни съвети.

— Ако те е подслушвал мъртвецът, няма от какво да се безпокоиш. Но позволи ми да задържа тези бележки. Ще помоля да ги преведат — тук има една колония локхари, някои от тях разбират уонкски.

— Ще отидем заедно — предложи Рейт. — Утре ще ти бъде ли удобно?

— Защо не? — отвърна Хелсе навъсено. Той погледна към Овала. — И накрая — какво да предам на лорд Чизанте относно наградата?

— Ще ти дам отговор утре.

— Ситуацията може да се изясни и по-рано — подсмихна се Хелсе. — Ето го и Дордолио.

Рейт се извърна и видя, че Дордолио крачи към тях, следван от двама приветливо усмихнати кавалери. Дордолио обаче без съмнение бе в плен на гнева. Спря на две крачки от Рейт, издаде глава напред и изръмжа:

— Нямаш ли срам? Съсипа ме с твоите дребни мошеничества — свали шапката си и я хвърли в лицето на Рейт. Адам се отмести встрани и шапката отхвърча към Овала.

Кавалерът размаха пръст пред лицето на Рейт и той отстъпи крачка назад.

— Смъртната ти присъда е подписана — заяви Дордолио. — Но няма да ти окажа честта да я изпълня с моята сабя. Убийци от най-нисшата каста ще те удавят в животински изпражнения. Двайсет парии ще те пребият с пръчки! Псе ще разнася главата ти по улицата, захапало я за езика!

Рейт раздвижи устни в мъчителна усмивка.

— Чизанте ще стори същото за теб, по моя молба. Това е не по-лоша награда от всяка друга.

— Чизанте, как не! Отвратително парвеню, жалък дегенерат. Камък върху камък няма да остане от Син нефрит, рухването на замъка ще бъде кулминацията на този цикъл.

Хелсе пристъпи леко напред.

— Преди да продължите с несравнимите си красноречия, нека ви съобщя, че съм представител на фамилията Син нефрит и ще бъда принуден да запозная лорд Чизанте с характера на вашите коментари.

— Не ме занимавайте с дреболии! — тросна се Дордолио. Насочи разтреперан от гняв пръст към Рейт. — Донеси ми още сега шапката, иначе очаквай утре първото от Дванайсетте докосвания!

— Склонен съм на подобна отстъпка — заяви Рейт, — ако това ще бъде достатъчно, за да ни освободиш от присъствието си — той вдигна шапката, отърси я от прахоляка и му я подаде. — Получаваш я в състоянието, в което я хвърли през площада — с тези думи заобиколи кавалера и влезе в преддверието на странноприемницата. Дордолио се изсмя пресипнало, плесна се с шапката по бедрото и даде знак на другарите си, че могат да си вървят.

В преддверието на странноприемницата Рейт попита Хелсе:

— Какви са тези „дванайсет докосвания“?

— На определени интервали — ден, два или повече — наемен убиец докосва жертвата с клонче. Дванайсетото докосване е фатално, човекът умира. Чрез натрупване на отровата, чрез единична смъртоносна доза или по внушение — знаят го само от гилдията на убийците. А сега трябва да се връщам в Син нефрит. Чизанте ще бъде заинтригуван от моя доклад.