Читать «Градът на часките. Слуги на уонките» онлайн - страница 153

Рейт се засмя.

— Дордолио ме познава от месец, смяташ ли, че е достатъчно, за да бъде обективен в преценката си?

— За мен е по-важна моята преценка — отвърна невъзмутимо младежът. — А аз рядко греша.

— Да предположим, че изкажа поредица от скандализиращи идеи: че Тчай е плосък, че основателите на „култа“ са били прави, че хората могат да живеят под водата — какво тогава ще бъде мнението ти?

Хелсе се замисли със сериозен вид.

— Всяко твърдение е различно. Ако ми кажеш, че Тчай е плосък, със сигурност ще променя представата си за теб. Ако защитаваш „култа“, готов съм да отложа преценката си и да изслушам доводите ти, защото това е въпрос на мнение и не съществуват никакви факти в подкрепа на едната или другата теза, поне доколкото на мен ми е известно. Ако настояваш, че хората могат да живеят под вода, готов съм да го приема поне като работна хипотеза. В края на краищата пнумите обитават дълбините, а също и уонките, защо да не го правят и хората с помощта на специално снаряжение?

— Тчай не е плосък — успокои го Рейт. — Хората могат да пребивават под водата известно време с помощта на изкуствени хриле. Не зная нищо за този ваш „култ“ и неговата доктрина.

Хелсе отпи от чашата с резливата напитка. Певецът си бе тръгнал, на сцената се появи танцова трупа: мъже с черни гамаши и дълги ръкави, голи от коленете до гърдите. Рейт втренчи изненадан поглед, сетне отмести очи.

— Традиционен танц — обясни засмяно Хелсе, — посветен на Трогателното причастие. Този се казва „Пристъпване на свещенослужителя към изкупителя“.

— Под „свещенослужител“ да разбирам палача, нали?

— Това са хората, които осигуряват възможност за пълно изкупление. Мнозина от тях са популярни герои заради ревностния си подход — Хелсе се надигна. — Последвай ме. Виждам, че проявяваш известен интерес към „култа“. По някаква случайност ми е известно мястото, където те се срещат, и то не е далече оттук. Ако искаш, мога да те заведа.

— Стига посещението да не е в разрез с катайските закони.

— Не се страхувай. В Кат няма закони, само обичаи, което напълно удовлетворява яосите.

— Странно — поклати глава Рейт. — Убийствата не са ли забранени?

— При определени обстоятелства и когато са в разрез с обичаите. Но професионалните убийци от гилдията и обслужващата компания работят без обществено порицание. Като цяло хората в Кат правят каквото смятат за необходимо и може би затова често стават жертва на собственото си унижение. Така че посещението ти при „култа“ може да предизвика нечии обиди и хули, в най-лошия случай ругатни и клевети.

Рейт се надигна решително.

— Чудесно, да вървим.

Те се отправиха към Овала и поеха по една тъмна виеща се алея. Ексцентричните силуети на къщите от двете страни се очертаваха на фона на нощното небе, в което сега властваха Аз и Браз. Хелсе почука на врата, белязана с бледа фосфоресцираща боя. Вратата се отвори съвсем леко и в процепа се показа дълъг нос.

— Ние сме гости — обяви тихо Хелсе. — Може ли да влезем?

— Сътрудници ли сте? Трябва да ви уведомя, че това е районният център на „Обществото на пламенните реформатори“.